Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
Виновна ли беше? Дали Стивън щеше да падне от прозореца, ако тя не бе придвижила крака си напред в точния момент?
През нощта Гуинивър спа лошо. Тили хъркаше шумно и заглушаваше равномерното дишане на децата и мъркането на котенцата в сандъчето. На разсъмване тя отметна одеялото и стана. Уви се в наметката си и отиде до отвора. Вдигна платнището и бързо излезе в здрача. Огънят пламтеше в средата на лагера, трепкащата светлина от факлата на поста се движеше по края на полянката.
Кобилата й, вързана отстрани на палатката, я позна и тихо изцвили. Гуинивър се придвижи безшумно по влажната трева, без да изпуска от очи движещата се факла. Застана в сянката на кобилата и помилва копринените й ноздри. Наблюдавайки факлата, започна тихо да брои.
По нейна преценка постът имаше нужда почти от пет минути, за да направи една обиколка на лагера. Това не беше достатъчно за бягството им. Тили трябваше да му приготви една от специалните си напитки.
— Какво търсите навън без светлина?
Гуинивър подскочи, кобилата вдигна глава и изцвили уплашено.
Хю вдигна фенера си, светлината падна върху фигурата на Гуинивър и очерта остро неговата собствена. Явно беше гневен.
— Сметнах, че не е нужно да вземам фенер за краткото разстояние от палатката до коня ми — обясни тихо тя. — Изолда беше неспокойна и тъй като не можах да заспя, реших да дойда да я помилвам.
Мъжът сложи ръка на шията на кобилата.
— Постът е получил заповед да стреля без предупреждение. А мога да ви уверя, че той е много сигурен с лъка си.
— Няма да ме види тук в тъмното.
— Въпреки това… — Хю вдигна фенера си и изражението му още повече омекна. — Денят беше дълъг и напрегнат. Защо не можахте да заспите?
Гуинивър потрепери и се уви по-плътно в наметката си.
— Защото мислите ми кръжат все около един и същи проблем, лорд Хю! А вие защо не спите?
— Когато съм на път, никога не спя повече от четири-пет часа.
Той погледна лицето й на светлината на фенера. Не знаеше какво го бе събудило, но беше сигурен, че е нещо свързано с Гуинивър. Изпитваше желание да я прегърне и да изтрие фините бръчици на тревога от челото й. Изпитваше желание да целуне топлата, полуотворена уста. Устните му все още пазеха спомена за първата целувка, тялото му усещаше нейното, натискът на гърдите й, закръглеността на хълбоците, тесния гръб под ръцете му.
Без да иска, името й излезе тихо и питащо от устните му.
— Гуинивър…
Тя потрепери отново — и този път вината не беше в хладния нощен въздух и тънката риза под наметката.
— Не… — прошепна умолително тя. — Хю, не!
Искаше да се обърне и да избяга, но краката не й се подчиниха. Тя знаеше какво искаше тялото й… както знаеше, че и той искаше същото. Знаеше и че това беше лудост. Но тялото й копнееше за онова, което можеше да й даде Хю, и тя не беше в състояние да откъсне очите си от неговите.
Като че целият свят изведнъж затаи дъх в очакване. После Хю бавно изпусна въздуха от дробовете си й тя направи същото. След това се запъти с тежки крачки обратно към палатката.
Пъхна се в тясното си легло и се загледа с невиждащ поглед в полумрака. Тялото й крещеше от разочарование, толкова дълбоко, че надвишаваше силите й. Защо си отказа насладата? Какво толкова страшно да приеме онова, което й се предлагаше? Нали утре щеше да го напусне завинаги?
Ако иска бог, няма да го видя никога вече!
Грийни седеше на дебелия клон на един дъб в края на гората и чакаше зората да освети източното небе. И той следеше факлата на поста, която трепкаше с бледа светлина в утринния здрач. Между залеза и изгрева на слънцето постът се бе сменил два пъти. Най-удобното време за бягство беше в средата на втората стража, когато нощният мрак беше най-дълбок По това време задрямваха дори конете. В гората се разхождаха само хищниците. А на зазоряване вече щяха да бъдат в близост до Кулдън.
Тананикайки си тихо, той захапа дебелия агнешки котлет, с който смяташе да закуси, и продължи наблюдението си.
Гуинивър, която след раздялата с Хю бе потънала в неспокойна дрямка, скоро се събуди и се облече. Децата продължаваха да спят.