Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
По пътя двамата не размениха нито дума. Галопираха твърде бързо, а и вдигаха твърде много прах. Хю, вдълбочен в мислите си, беше сключил гъстите си вежди над очите. Джак знаеше от опит, че господарят му обмисля важни неща. Но той не би се осмелил да му задава въпроси дори ако яздеха по-бавно, тъй като лорд Хю говореше за грижите си само когато смяташе за нужно, а когато му задаваха въпроси, обикновено се затваряше в себе си.
Робин, който се беше настанил удобно на един дебел пън в края на пътя, чу шума от конски копита и скочи да посрещне баща си. Когато двамата ездачи се появиха иззад завоя, той размаха радостно ръце.
Двамата спряха, запенените им коне изпръхтяха уморено и овесиха глави.
— Всичко наред ли е, Робин?
— Да, сър. Лагерът ни се намира малко по-нататък зад дърветата на закътана полянка — обясни усърдно момчето.
— Хайде, синко, води ни.
Гуинивър седеше с разпрострени поли в тревата пред палатката си, а момичетата си играеха до нея с котенцата. Трите веднага забелязаха препускащите ездачи.
Хю обхвана сцената с един-единствен поглед. Мястото, което Гуинивър бе избрала за палатката си, никак не му хареса и той смръщи чело. Откъм огъня се носеше апетитна миризма на готвено. Явно Тили беше взела в свои ръце приготвянето на вечерята. Доброто настроение на мъжете издаваше, че с удоволствие се бяха оставили на вещото й ръководство.
Хю скочи от коня си и прекоси гъстата трева към мястото, където седяха Гуинивър и децата й. Като го видя да идва, Пипа грабна котенцето си и го притисна към крехката си гръд.
— Виждам, че сте се разположили доста удобно — отбеляза Хю с поглед към кръглата палатка.
— Да, благодаря ви. Вашите хора много ни помогнаха в разтоварването на багажа. А палатката е просторна… много по-голяма, отколкото си мислех. — Тя се усмихна — отново по онзи дяволски изкусителен начин, който внасяше объркване в ясните му намерения. Вълнение обзе душата му.
Той погледна към момичетата, които продължаваха да си играят в тревата, и протегна ръка към Гуинивър.
— Бихте ли влезли с мен в палатката?
— Разбира се, сър. — Тя пое предложената й ръка и се надигна грациозно — все още усмихната. Полите й се развяха и тежка паднаха в тревата.
Хю вдигна платнището и я покани да влезе. Последва я, при което трябваше да се обърне настрани и да сниши глава, за да провре внушителната си фигура през тесния отвор.
Вътре обаче беше учудващо просторно. Имаше достатъчно място за четирите сгъваеми легла със сламеници.
— Съжалявам, че ви досаждам, но палатката ви трябва да бъде в близост до моята — започна без заобикалки той.
Гуинивър го погледна изпитателно и след малко отговори:
— Нуждая се от уединение.
— Аз със сигурност няма да ви преча — увери я той.
— Колко по-близо?
Той отиде до изхода и погледна навън.
— На петдесет стъпки.
Гуинивър вдигна рамене. Не биваше да спори с него. Можеше спокойно да се премести петдесет стъпки по-нататък и пак щеше да има нужното уединение. Вероятно това беше повече, отколкото щяха да й позволят, ако не бе предприела нищо.
— Както заповядате — кимна леко тя.
Той се обърна към нея с нещо като усмивка.
— Имате ли нещо за леглата?
— Да, одеяла.
— Ще ви оставя един фенер. В палатка е опасно да се палят свещи. Ще ви помоля през нощта да не излизате от палатката си. Ако не може да се избегне, вземете фенера и се обадете на поста.
— Къде ще стои пост? — попита тя и също погледна навън.
— Той ще обикаля лагера и ще се грижи огънят да не изгасва. — Хю стоеше толкова близо до нея, че тя вдъхна дълбоко миризмата на кон, кожа и пот. В слабините й нахлу неудържимо желание.
Решена да се пребори с издайническото си тяло, тя потърси убежище в подигравката.
— Сигурно се боите от нападение на диви овчари от околността?
— Изпращали сте и по-добри стрели, мадам — сряза я без усилие той и я огледа с присвити очи и с лек присмех, сякаш бе предвидил реакцията й. — Шегата ви беше слаба, недостойна за вас.
Гуинивър сведе очи, за да скрие разочарованието си. Беше се издала.
— Все пак ви е страх от нещо.
— Не, просто вземам необходимите мерки за сигурност. — Той се приведе, за да излезе навън. — Палатката ви ще бъде преместена незабавно.
Децата и котенцата бяха изчезнали. За момента Гуинивър и Хю бяха отделени от суетнята на лагера.