Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Сигурно ще го екзекутират — отвърна мрачно Хю. — И смъртта му няма да бъде лека. Последвайте съвета ми и избягвайте тази тема в Лондон. Тя има вкус на предателство.
— Убийство, магьосничество, а сега и предателство! — проговори Гуинивър с добре изиграно учудване и се засмя безрадостно. — Какво още ще ми натрапят? Тъй като ще загубя само една глава, милорд, бих могла да си избера престъплението.
Хю не намери какво да отговори.
9.
Спряха малко преди Матлок, за да напоят конете и да закусят. Хю се подкрепи с хляб и сирене, след това се задълбочи с Джак Стедмън в картата на областта и не забеляза как сребърносивото котенце се заигра с шнуровете на ботуша му. Когато неволно направи крачка назад, той настъпи опашката на котето и то нададе жално мяукане.
— Свети боже! — изрева той и погледна сърдито мъничкото животинче, което смело се бе изправило насреща му с настръхнала козина и вдигната опашка. — Пипа! — Той се наведе, вдигна внимателно котенцето и го задържа в протегнатата си ръка между палеца и показалеца.
Пипа се втурна към него като обезумяла.
— Ох, ето къде било! Така се уплаших, помислих си, че се е загубило… А още не съм му избрала име! Пен нарече своето Мускатово орехче и аз мисля, че му подхожда, значи аз също трябва да намеря хубаво име. Моля ви се, не го дръжте така, ще го заболи!
— Майките носят котетата си точно по този начин — поучи я Хю с отвратено изражение и внимателно пусна животинчето в протегнатите й ръце. — Ако още веднъж видя проклетото зверче да се мотае в краката ми, ще го удавя собственоръчно.
— Никога не бихте направили подобно нещо! — Пипа го изгледа с такъв ужас, сякаш виждаше пред себе си призрак. — Никога, сър! — Тя притисна котенцето към гърдите си.
— Дано не се стигне дотам — изсъска той и се обърна към ухиления Джак Стедмън.
Пипа, която по изключение не можеше да намери думи, се отдалечи със съкровището си, а Хю продължи разговора с Джак.
— Докато сме в Матлок, за групата ще се грижи Бил Уотърс. Ще разпънем палатките си при Амбъргейт. — Той посочи едно място на картата с кора хляб. — Ще ви настигнем тук. Кажи на Бил да намери добро място за нощувка. Трябва ни вода, добра земя… е, той има опит в тези неща. Щом намерят място за лагеруване, да каже на Робин да ни чака на пътя, за да ни заведе в лагера.
— Тъй вярно, сър. Веднага ли тръгваме?
— Щом уредиш всичко с Бил.
Джак кимна и се отдалечи. Хю довърши закуската си и отиде при коня си. Двамата с Джак щяха да останат около час в Матлок, за да разпитат няколко души. Той се огледа за Гуинивър и я забеляза на брега на потока, където бяха напоили конете. Поведе коня си към нея.
Гуинивър беше направила малка разходка, щастлива, че може да се поразтъпче след дългата езда и да обмисли подробностите около предстоящото бягство. Ако Хю поставеше пост, Тили щеше да го обезвреди с беладона. След това идваше най-трудната част — да отидат при конете и да ги изведат, без да събудят вниманието на спящите мъже. Трябваше да се справят с две ездитни животни. С нейната кобила и с едно пони за Пен и Тили. Второто пони сигурно щеше да тича след тях. По-късно Пен можеше да продължи сама, а Пипа щеше да седи пред майка си.
Къде ли е сега Грийни? — запита се тя. Дали бе наблизо? Тя знаеше, че той може да бъде в непосредствена близост, без никой да го забележи, преди господарката му да даде уговорения сигнал. Още баща му е бил ловец и Грийни беше усвоил тънкостите на професията от най-ранните си детски години. Той беше превъзходен следотърсач и истински майстор в изкуството да се крие.
— Милейди?
Като му добре познатия глас, тя се обърна с лек трепет. Лорд Хю яздеше към нея.
— Време ли е за тръгване?
— След малко — отговори той. — Но аз няма да тръгна с вас. Един от хората ми ще поеме водачеството.
— Така ли? — погледна го изненадано Гуинивър. — Защо?
— Джак и аз имаме малко работа в Матлок.
— Така ли? — повтори тя. — И каква работа имате в Матлок?
— Ще задам няколко въпроса на местните хора — отвърна хладно той. — Ще се присъединим към вас, когато се установите на лагер край Амбъргейт.
— Разбирам.
Той й кимна и препусна към пътя.
Гуинивър се обърна отново към потока, присвила очи срещу слънцето. Ще разпитва в Матлок? Сигурно искаше да разбере нещо за смъртта на Тимъти. Е, няма да чуе нищо, което да му е от полза, каза си ядно тя. Който и да беше пуснал стрелата, нямаше да го признае. Ако хората от селото познаваха стрелеца, щяха да го прикрият.