Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Успяхте ли да научите нещо в Матлок? — попита уж небрежно тя.
— Зависи какво разбирате под успех.
— Открихте ли онова, което искахте да откриете? — настоя тя да получи точен отговор.
Той я погледна с непроницаемо изражение.
— Пак зависи от това какво съм искал да открия.
Какво трябва да означава това? — запита се разочаровано Гуинивър и затърси начин да проникне в мислите му. Но той не й даде тази възможност.
Хю рязко се обърна и й посочи голяма четириъгълна палатка, на чийто връх се вееше флагът на семейство Босер.
— Ще се храним в моята палатка. Сега е мой ред да ви предложа гостоприемство, милейди.
Какво ли бе открил в Матлок?
Гуинивър преглътна въпросите си и се поклони грациозно.
— Много сте добър, сър!
Той я изправи и пое ръката й. Хватката му беше топла и суха, гласът тих и мелодичен, погледът на живите, пронизващи очи странно мек.
— Ще прекараме времето си в приятен разговор. Или предпочитате да съскате и да фучите като проклетата зла котка? Тогава и двамата ще се чувстваме зле.
Възмутената Пипа беше описала на майка си сцената с котенцето във всички подробности и Гуинивър не можа да сдържи смеха си.
— За мъж, закален в толкова много битки, сигурно е потискащо да бъде нападнат и унищожително разгромен от едно нищо и никакво котенце.
— Не обичам котки — призна Хю. — Обичам кучета и коне, но не понасям котките.
— Странно. Сигурно ги свързвате с магьосничество? — ухапа го тя. — Нали това е едно от обвиненията, които са ми отправени.
Той сложи ръце на раменете й и я притисна леко, но настойчиво.
— Моля ви, Гуинивър, нека сключим мир поне за днес! Битката с вас има своето очарование, признавам го с готовност, но бих оценил високо няколко часа спокойствие. Е, какво ще кажете?
Гуинивър се освободи от хватката му и той отпусна ръце. Тя разбра, че ако продължаваше да се държи на разстояние, никога нямаше да узнае какво е научил в Матлок, затова заговори с фалшива бодрост:
— И аз съм уморена от борбата. Освен това не е редно да се караме на масата, това вреди на храносмилането. Да не говорим, че ще дадем лош пример на децата.
— И аз си помислих същото. — Той й предложи ръката си. — Нося старо бургундско и ме интересува мнението ви за него.
Все още сплашена от преживяното с лорд Хю и котенцето, Пипа се съгласи любимецът й и братчето му да бъдат затворени в едно сандъче за времето на вечерята.
— Все още не съм измислила име на котенцето — оплака се тя. — Не ми хрумва нищо така хубаво като Мускатово орехче.
— Какво ще кажеш да го наречеш Живак? — предложи Хю и наля вино в двата бокала, които бяха поставени пред него на масата. Подаде единия на Гуинивър и продължи: — Тъй като проклетото зверче непрекъснато се вре в краката на хората, смятам, че името е изключително подходящо.
Пипа го погледна замислено.
— Вярно е — отговори най-после тя. — Но щом не я обичате, сър, не бива да й давате име. Това би могло да донесе нещастие.
— Ама ти си била и суеверна — намеси се с усмивка Робин. — Непрекъснато говориш за щастие и нещастие.
— Да, защото вярвам в това — увери го сериозно Пипа. — И Пен вярва, нали, Пен?
— Да — потвърди Пен с извинителен поглед към Робин.
— Сигурно е, че като вървиш по ръбовете на паветата, това ще ти донесе нещастие. Пен върви винаги по средата на камъните. Затова пък ще имаш късмет, ако при новолуние държиш в шепата си парче сребро и го обръщаш. Но ще бъдеш нещастен, ако…
— Вече разбрахме, Пипа — прекъсна я решително Гуинивър. — Бургундското ви е превъзходно, лорд Хю.
— Бях уверен, че ще ви хареса. Моля, заповядайте. Удобствата ни не са кой знае какви, но все пак е по-добре, отколкото да се храним на голата земя. — Той посочи трикраките столчета.
— Обикновено на поход не носим такива неща — обясни важно-важно Робин и погледна многозначително Пен. — Понякога се задоволяваме със съвсем малко багаж. Когато има битки… — Той улови погледа на Хю и млъкна. След малко добави колебливо: — Е, аз все още не съм участвал в битка…
— Дано никога не ти се наложи — отговори енергично Пен. Робин я погледна със съмнение.
— Но аз искам. Аз съм войник като баща си.
— И аз ще стана войник — оповести тържествено Пипа. — Още не съм съвсем сигурна, но ще видим. Може да стана и учена като мама, но повече ми се иска да съм войник. А сигурно ще трябва и да се омъжа — заключи замислено тя.
Хю хвърли развеселен поглед към Гуинивър, но като видя сенките в очите й, усмивката му помръкна. Тя го погледна тъжно и отпи глътка вино.
Какво бъдеще щяха да имат дъщерите й? Тя беше убедена, че децата, отраснали под грижите на една необикновена майка, не биха могли да си намерят подходящи съпрузи. А сега щяха да ги лишат и от зестрата им. Кой мъж би взел момиче като Пен само заради необикновените му качества? Нима Хю дьо Босер беше лишен от всякакво съчувствие? Не, тя знаеше, че той не беше жесток. Защо тогава беше дошъл да я отведе? От алчност ли или защото като войник беше свикнал да се подчинява? Защо, защо трябваше да тласне към гибел и нея и децата й? Или наистина беше убеден във вината й?