Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Никол, облегната на вратата, наблюдаваше господарите си. Ла Бри с увиснали ръце и с отворена уста гледаше Никол. Баронът се съвзе пръв.
— Глупак! — извика той на Ла Бри. — Стоиш като статуя, а този благородник, този кавалерийски сержант от кралската свита, чака.
Ла Бри подскочи, сплете крака и изчезна, залитайки. След миг се върна.
— Господине — каза той, — благородникът е там.
— Какво прави?
— Храни коня си с див анасон.
— Остави го. А каретата?
— Тя е на алеята.
— Впрегната?
— С четири коня. О, хубави животни, господине! Ядат нападалите по земята жълъди.
— Конете на краля могат да ядат каквото си искат. А магьосникът къде е?
— Изчезнал е, господине.
— Оставяйки масата така, както е сервирана? Не е възможно, той ще се върне или ще изпрати някого.
— Не вярвам. Жилбер го е видял да тръгва с колата си.
— Видял го е да тръгва с колата си? — повтори замислен баронът.
— Да, господине.
— Този мързеливец Жилбер вижда всичко. Отиди да подготвиш багажа.
— Готов е, господине.
— Как така готов е?
— Да, като чух заповедта на дофината, влязох в стаята на господина и опаковах дрехите и бельото.
— Къде се бъркаш, проклетнико!
— Но, господине, мислех, че ще направя добро, като изпреваря желанията ви.
— Глупак! Хайде, помогни на дъщеря ми.
— Благодаря, татко, но Никол ще се справи.
Баронът отново се замисли.
— Но, по дяволите — каза той на Ла Бри, — има нещо невъзможно.
— Кое, господине?
— Това, за което не си помислил, защото та въобще не мислиш.
— Кажете, господине?
— Че Нейно кралско величество замина, без да остави нещо на господин Дьо Бозир, или че магьосникът е изчезнал, без да каже и дума на Жилбер.
В този момент чуха нещо като леко подсвирване в двора.
— Господине, викат ви — каза Ла Бри.
— Сержантът на краля ли?
— Да. И Жилбер също се разхожда наоколо като че ли има нещо да каже.
— Татко — каза Андре, приближавайки барона, — разбирам какво ви тревожи в този момент. Вие знаете, че имам тридесетина луидора и красивия, украсен с диаманти часовник, който кралица Мария Лежинска62 е дала на майка ми.
— Да, детето ми, добре — отвърна баронът, — но запази ги, ще ти трябва хубава рокля за появата ти. През това време аз трябва да намеря средствата. Но тихо, Ла Бри идва.
— Господине — извика Ла Бри, влизайки, като държеше в ръката си писмо, а в другата няколко златни монети, — господине, вижте какво е оставила дофината за мен — десет луидора, господине, десет луидора!
— А писмото, глупако?
— А! Писмото е за вас, господине. От магьосника е.
— От магьосника? А кой ти го предаде?
— Жилбер.
— Отдавна си знаех, глупак такъв, дай го, дай го бързо!
Баронът грабна писмото от Ла Бри, отвори го бързо и прочете съвсем тихо:
Господин барон, откакто такава височайша особа докосна моите съдове у вас, те ви принадлежат. Затова запазете ги като спомен и мислете понякога за признателния ви гост.
Жозеф Балзамо
— Ла Бри! — извика баронът, след като за момент се замисли.
— Да, господине?
— Има ли добър златар в Бар-льо-Дюк?
— О, да господине, онзи, който поправи чашата на госпожица Андре.
— Добре, Андре, сложете настрана чашата, от която пи Нейно кралско величество, и заповядайте да пренесат остатъка от сервиза в каретата. А ти, нищожество, тичай в подземието и занеси на този благородник остатъка от хубавото вино.
— Една бутилка ли, господине? — каза Ла Бри с дълбока тъга.
— Достатъчно е.
Ла Бри излезе.
— Хайде, Андре — продължи баронът, хващайки ръцете на дъщеря си, — хайде, смелост, детето ми. Отиваме в двора. Там има много свободни титли, много абатства за раздаване, немалко полкове без генерали, доста заплати за получаване. Дворът е хубаво място, добре огрявано от слънцето. Винаги бъди там, където е най-светло, ти си най-хубава за гледане. Върви, детето ми, върви!
Андре на свой ред излезе, след като поднесе челото си на барона. Никол я последва.
— Хей, Ла Бри, чудовище такова, грижи се добре за сержанта, чуваш ли?
— Да, господине — отговори прислужникът от избата.
— А аз — продължи баронът, ситнейки към стаята си, — аз ще си подредя документите. След един час трябва да сме вън от тук, чу ли, Андре? Значи най-накрая ще напусна Таверне, и то през парадния вход. Какъв честен човек е този магьосник! Всъщност ставам суеверен като дявол. Но побързай, Ла Бри, нещастнико!
62
Мария Лежинска (1703 — 1768) — дъщеря на Станислас I Лежински, жена на Луи XV (1725) — бел.прев.