Авантюристката
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Рашкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Авантюристката». Краткое содержание книги:
Рене изглежда получи одобрението на дъщерята на Малкото Краче. Момичето, известно като Бързата Катеричка, се суетеше около него, докосвайки рамото му, докато се навеждаше да предлага специалитетите, усмихваше му се с искрящи тъмни очи. Тя беше твърде привлекателна, с много екзотични черти в очите на французин и гъвкава, дива красота, характерна за жените от нейната раса. Това, че Рене оценява прелестите й беше очевидно от усмивките, които й отправяше.
Бързата Катеричка много приличаше на майка си такава, каквато е била, когато е споделяла постелята на Жан. Лесно беше да се разбере защо по-младият Бретон се беше поддал — кой мъж би се съпротивлявал на такъв естествен и несмущаван подход? Със сигурност не и мъж, изгладнял за жена, каквито са били мъжете в Луизиана в онези дни. Със сигурност не и закоравял развратник, който е опитал толкова много други.
Добре, нека тогава Рене отговаря на безсрамните намеци на Бързата Катеричка. Какво я интересува нея? Това щеше да му позволи да задоволи нагона си, без да се хвърля в студените води на залива. Тя само се надяваше, че никой друг мъж не е бил тук и не е оставил момичето болно. Щеше да е толкова жалко кариерата му на развратник да се прекъсне насред пътя.
Тези мисли стреснаха Сирен. Тя нямаше нищо против Бързата Катеричка, винаги я беше харесвала, ако трябваше да каже истината. Понякога завиждаше на индианското момиче за свободата и неограниченото й проявление, но нямаше причина да я счита за безпътна. Напрежението на последните седмици се беше отразило на нервите й — това беше всичко.
Денят щеше да бъде мек. В слънцето, изкачващо се по небето, тлееше жива жарава. Тя смекчаваше вятъра от юг, изтръгваше от него мирис на сол и дъхави треви, на далечни островни цветя и поглъщаше хладината на нощта. Появиха се въдици за риба, а малките индианчета се втурнаха с диви викове на радост.
Топлината изведе и капитан Додсуърт на брега за търговските преговори. Знаеше, че може да се осланя на Бретонови, за да запази скалпа си. Беше казал, че на брега е много по-приятно, отколкото в тесните, задушни каюти. Никой не се хвана на това оправдание. Явно капитанът се надяваше, че интересът на индианците към английските стоки ще накара Бретонови да побързат.
Скоро той се убеди в обратното. Чоктау бързо разбраха какво преследва той, а не беше в техен стил да помагат на враговете или да разстройват плановете на приятелите си. Те се заеха със своята работа, почти без да забелязват капитана и се преструваха, че не виждат ножовете, които той изнасяше, така, че остриетата им да блестят на слънцето; топовете плат, които развиваше, и огърлиците, които поклащаше така, че да затанцуват в живите цветове на дъгата. Тази незаинтересованост скоро се обърна в полза на французите.
Стоките бяха изложени, индигото — опитано и претеглено и истинските преговори започнаха. Двамата по-възрастни Бретон и капитанът седнаха; последваха предложения и контрапредложения, размишляваха, пишеха на пясъка със заострена пръчка. Гастон и Сирен гледаха и от време на време се намесваха, въпреки че понякога по-младият мъж губеше търпение, разменяше по някоя дума с някоя млада индианка, преди да се върне отново. Денят напредваше. Индианките донесоха храна и питиета. Капитан Додсуърт говореше и говореше… Той изпрати на кораба за дамаджана ром, после, когато Бретонови останаха упорито трезви, той заплаши, че ще се върне на кораба. Все пак пазарлъкът продължи.
Рене беше седнал до Пиер и Жан и наблюдаваше отблизо. От време на време задаваше по някой въпрос. Отначало отговорите бяха просто разсеяни. Бретонови се бяха съсредоточили в търговията и когато ставките се повишиха, нервите им се опънаха и отговорите им станаха невъздържани. Малко по-късно Рене, боейки се, че може да застраши позицията им, стана и се оттегли, запътвайки се към брега.
Сирен го гледаше, но остана седнала, понякога съобщаваше количествата и цените, когато Жан или Пиер я питаха, или посочваше недостатъците на изложените стоки. След толкова време, обаче, търговията се превърна в изпитание на волята и издръжливостта, и вече фактите и числата нямаха такова значение. Когато почти всичко беше казано и се очакваше капитулацията на капитана, тя стана и се оттегли.