Любовницата на корсаря
- Автор: Греъм Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Крушев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовницата на корсаря». Краткое содержание книги:
— Ако искаш, можеш да останеш тук — бе казал той.
Тя поклати отчаяно глава. Копнееше да му обясни всичко, което се отнасяше до баща й, и ред други неща. Че не може да понесе мисълта за деня, в който ще й съобщят, че е загинал. Или пък да научи броя на жените, споделили живота му, жени, които той е заотмъкнал отнякъде и, които също тъй бързо като нея, са се предали пред изкусителната му усмивка и сребристи очи…
— Ти не трябва да ме пускаш — промълви тя тогава.
Отговори й къс, горчив смях.
— Това не е невъзможно — ще поискам от лорд Кемерън сума, която той да не е в състояние да плати. Независимо от богатството и честта на неговия дом. Това ли искаш? Веднъж вече ти ми обеща всичко. Изведох те от тъмата на кошмарите ти и тогава ти ми обеща всичко на този свят! Тъкмо това и ще поискам от теб. — Те впиха погледи един в друг и той я погали, усмихнат меланхолично, по бузата. — Възможно е да се срещнем отново някой ден. Все още не знам с кой демон се бориш в мрака. Имах щастието да сразя сатанинските изчадия от сънищата ти и бих ги унищожил докрай, ако имах тази власт.
Съвсем бегло устните му докоснаха слепоочието й, след което премина през водата на лагуната и се качи на жребеца. А тя се прибра сама в замъка.
— Няма нужда да бързаме, милейди. Преговорите ще продължат още известно време. — С тези думи я посрещна Соумз.
Това е добре — помисли си тя, — косата й бе още мокра и пълна с пясък, костюмът й също. Изкъпа се, подсуши косата си и облече елегантна рокля от зелен муселин и брокат. Щеше да се изправи пред годеника си чиста и спретната, макар вече не невинна.
Не искам да виждам този човек, помисли си тя. През главата й преминаха бързо някакви лекомислени идеи за бягство. Или — Сокола отказва да приеме откупа и тя остава завинаги при него, в неговия рай…
Смешни, глупави мечтания. Нямаше да понесе раздялата с баща си. Той старееше и значеше тъй много за Скай. Сигурно бе напълно съсипан от многото тревоги по нея.
Скай се загледа в треперещите си пръсти, облечени в дантелени ръкавици. Да, трябваше да се маха оттук и да забрави колкото се може по-бързо случилото се. Тя е лейди Кинсдейл, гордата щерка на лорд Кинсдейл, която не може да се обвърже току-така доброволно с някакъв си пират.
Но въпреки това, когато Робърт Ероусмит се появи, за да я заведе при годеника й, я обзе чувството, че я водят на дръвника.
— Лорд Кемерън ви очаква на борда на своя кораб „Лейди Елена“. Надява се да отпътува с настъпването на отлива.
Тя преглътна мъчително, но все пак успя да не издаде чувствата си.
— Ще видя ли господаря ви още веднъж?
— Не знам, милейди. Сега елате с мен, моля. Персоналът ще се погрижи за багажа ви.
Тя го последва до стълбището, благодари му за неговата служба и отново я обзе усещането, че е осъдена на смърт.
Глупости, каза си тя, нали ме спасяват. Лорд Кемерън сигурно вече очаква да му благодаря по най-възторжения начин…
Робърт я изведе от дома. Синьор Ривас бе застанал на двора до кола с впрегнати понита. Той щеше да я закара до пристана. Ероусмит й помогна да се качи и седна до нея.
— Ще ви изпроводи на борда, милейди.
Тя се обърна към замъка и погледна към неговата стая. Стори й се, че завесите се раздвижиха. Дали Сокола я гледаше как отпътува? О, колко глупаво бе всичко… Позабавлява се с нея, а след това взе пари, за да се маха. Би трябвало да го ненавижда. Сълзи напираха в гърлото й, но трябваше да се овладее. Изпъна решително рамене. В края на краищата тя бе дъщеря на баща си и трябваше да се държи на положение.
Когато колата се приближи до кея, съзря два величествени кораба — „Лейди Елена“ и „Сребърен сокол“, пиратския кораб. Едва сега осъзна, че корабът носи името на капитана.
Фигурата на носа на „Лейди Елена“ представлявайте индианка с дълги прави коси. Какъв странен избор, помисли Скай.
На пристана цареше оживление. Някакви мъже влачеха припаси на „Лейди Елена“. Моряци търкаха палубата и навързваха въжета. Колата спря и Робърт помогна на Скай да слезе. Синьор Ривас я поздрави от капрата, като докосна шапката с пръсти. Тя се сбогува усмихната с него и последва Ероусмит към широката корабна дъска.
„Лейди Елена“ бе по-голям кораб от пиратския. Бе въоръжен с четиринадесет оръдия, а корпусът му бе тесен и се издигаше високо над водната повърхност. Вероятно не бе тъй бързоходен като „Сребърен сокол“, но при нападение в открито море, със сигурност би показал своята боеспособност. Доколкото й бе известно, лорд Кемерън се занимаваше с търговия. В плантациите му вирееха тютюн, памук и царевица. Корабите му непрестанно кръстосваха океана между родината Англия и Новия свят. Бе се подготвил и въоръжил за евентуален сблъсък с пиратите — точно както и нейният баща. Което обаче не попречи на пиратите да превземат „Силвър месенджър“.