Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
Примките бяха при това съвсем обикновени: изкопаха трапове, покриха ги с клони и трева, за да ги прикрият, а на дъното сложиха примка, чиято миризма можеше да привлече животните — нищо друго. Трябва да споменем също, че те не бяха изкопани безразборно, а на места, където много дири показваха, че там често минават четириноги. Отбиваха се всеки ден, но на три пъти през първите дни намериха от ония лисици, които бяха виждали вече на десния бряг на река Благодарност.
Морякът беше направил и примки от тръстикови влакна и те свършиха повече работа от траповете. Рядко минаваше ден да не уловят някой заек от ливадата. Вечно зайци наистина, но Наб умееше да разнообразява гозбите и сътрапезниците му и не мислеха да се оплакват.
Но през втората седмица на август в траповете попаднаха и други, по-полезни животни от лисиците. Уловиха се няколко от ония диви свини, които бяха забелязали вече на север от езерото. Пенкроф нямаше защо да пита ядат ли се тия животни. Ясно личеше по приликата им с американските и европейските свини.
— Това не са прасета, Пенкроф — предупреди го Хърбърт, — внимавай!
— Слушай, момчето ми — отвърна морякът, като се наведе над трапа и измъкна за опашчицата един от представителите на свинската порода, — остави ме да си мисля, че са прасета!
— Толкова ли обичаш прасета, Пенкроф?
— Много обичам прасета — отвърна морякът, — и най-вече заради краката. Ако имаха по осем крака вместо по четири, щях да ги обичам двойно повече!
Въпросните животни бяха „пекари“, един от четирите вида на свинската порода, и бяха дори от рода „таясу“.
Към 15 август задуха северозападен вятър и времето изведнъж се промени. Температурата се повиши с няколко градуса и водните пари, струпани във въздуха, скоро паднаха като сняг. Бяла пелена покри целия остров и обитателите му го видяха в съвсем друг вид. Силен сняг валя няколко дни и за кратко време стана две стъпки дебел.
Вятърът скоро се изви със страшна сила и горе от Гранитния дом се чуваше морският рев.
Жителите на Гранитния дом колко ли бяха благодарни на небето, че ги беше сдобило с тая здрава и непоклатима къща! Тук всички бяха в безопасност и бурите не можеха да им напакостят. Ако бяха построили на възвишение Обзор къща от тухли и греди, тя положително нямаше да устои на бясната стихия. А Комините — само по бученето на вълните, което долиташе с такава страшна сила, можеше да се смята, че са напълно необитаеми, тъй като морето, което беше заляло островчето, навярно ги биеше яростно. Но тук, в Гранитния дом, сред тоя масив, където и вятърът, и морето не можеха да ги стигнат, нямаше от какво да се опасяват.
През тия няколко дни затвор преселниците не стояха без работа. Складът беше пълен с дърва, нарязани на дъски, и те попълниха малко по малко покъщнината с маси и столове, много здрави навярно, тъй като не пестяха материала. Покъщнината беше тежичка и не оправдаваше много името си движим имот.
После столарите станаха кошничари и сполучиха доста в новото си занятие. Скоро най-различни по големина кошове и кошници увеличиха имуществото на колонията. Напълниха склада, а Наб сложи в отделни кошници боровите ядки, корените от драконово дърво и другите корени, които бяха събрали.
Последната седмица през август времето се промени още веднъж. Температурата поспадна и бурята стихна. Преселниците изскочиха навън. Снегът на брега беше дълбок към две стъпки, но по заледената му повърхност можеше да се върви без особени усилия.
Каква промяна! Горите, които бяха оставили да се зеленеят особено в оная част край възвишението, където преобладаваха иглолистните дървета, сега се губеха под едноцветна пелена. Всичко се белееше, от върха на планината Франклин до крайбрежието — горите, ливадата, езерото, реката, пясъците.
Джедеон Спилет, Пенкроф и Хърбърт не пропуснаха случая и отидоха да видят примките. Не ги намериха лесно, защото снегът ги беше затрупал. Никакво животно не се беше хванало, но наоколо имаше безброй дири, а между другото и съвсем ясни следи от нокти. Хърбърт заяви, без да се колебае, че някои хищници от котешката порода са минавали край примките, което потвърждаваше мнението на инженера, че на остров Линкълн имаше опасни зверове. Навярно тия зверове живееха в гъстите гори Фар-уест, но гладът ги беше принудил да се спуснат чак до възвишение Обзор. Бяха ли подушили жителите на Гранитния дом?
— Каква е тая котешка порода? — попита Пенкроф.
— Тигри — отвърна Хърбърт.
— Мислех, че тия животни се срещат само в топлите страни.
— На новия континент ги има от Мексико до пампасите на Буенос Айрес — отвърна момчето. — А понеже остров Линкълн се намира почти на една и съща ширина с областите край Ла Плата, не е чудно и тук да се срещат някои и други тигри.