Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
В девет часа заеха койките и едва сгушили се под завивките, всички заспаха дълбоко. Само Уилкокс и Донифан, на които беше ред да дежурят, поддържаха при входа на пещерата голям огън, чиято цел беше да прогонва опасни посетители и същевременно да отоплява вътрешността.
На другия ден, 9 май, и през следващите три дни всички бяха заети с разтоварването на сала. Западните ветрове продължаваха да трупат облаци, които предвещаваха период на дъждове и дори период на снегове. Действително температурата рядко се вдигаше над нулата и горните слоеве трябва да бяха много студени. Така че се налагаше да се приюти във Френч-ден всичко, което можеше да се развали: муниции, твърди или течни храни.
През тези няколко дни поради спешността на работата ловците не се отдалечаваха от пещерата. Но тъй като имаше в изобилие воден дивеч и по повърхността на езерото, и над блатото, и по левия бряг на реката, на Моко никога не му липсваха провизии. Донифан има няколко пъти възможност да стреля с успех по бекасини, патици и летни бърнета.
Обаче Гордън с болка следеше колко много олово и барут отиваше за тоя лов, макар и полезен. Той държеше най-вече да се пестят мунициите, точното количество на които бе отбелязал в тефтерчето си. Затова съветваше Донифан да стреля икономично.
— Това е в интерес на нашето бъдеще — каза му той.
— Съгласен съм — отвърна Донифан, — но трябва да пестим и консервите си! Ще се разкайваме, ако не остане нищо от тях, когато ни се представи някога възможност да напуснем острова …
— Да напуснем острова ли? — повтори Гордън. — Нима сме в състояние да построим кораб, способен да издържа на море?
— Че защо не, Гордън, ако наблизо има континент? Във всеки случай не ми се ще да умра тук като сънародника на Бриан!
— Добре — съгласи се Гордън. — Но все пак, преди да мечтаем за заминаване, нека свикнем с мисълта, че ще бъдем може би принудени да живеем тук дълги години!
— От Гордън и това може да се очаква! — извика Донифан. — Сигурен съм, че ще му бъде много драго да основе колония.
— Разбира се, що няма какво друго да се прави!
— Ех, Гордън, не вярвам да привлечеш много привърженици за твоята идея — дори приятеля си Бриан!
— Ще имаме време да обсъдим това — отвърна Гордън. — А като става дума за Бриан, позволи ми, Донифан, да ти кажа, че грешиш относно него. Той е добър другар, който ни доказа своята преданост.
— Не ще и дума, Гордън! — отвърна Донифан с оня презрителен тон, от който не можеше да се отърси. — Та Бриан има всички качества! Той е нещо като герой.
— Не, Донифан, и той като нас си има недостатъци. Но твоето отношение към него може да доведе до раздори, които ще влошат още повече нашето положение! Всички уважават Бриан…
— Охо, чак пък всички!
— Или най-малкото голяма част от другарите му. Не зная защо Уилкокс, Крос, Уеб и ти не искате да чувате за него! Казвам ти това между другото, Донифан, и съм сигурен, че ще размислиш.
— Всичко е вече обмислено, Гордън!
Гордън виждаше добре, че гордият юноша не беше твърде склонен да се вслушва в съветите му — а това го огорчаваше, защото предвиждаше сериозни неприятности в бъдеще.
Както казахме, пълното разтоварване на сала отне три дни. Оставаше само да разглобят скелета и площадката му, чиито греди и дъски биха могли да използуват във вътрешността на Френч-ден.
За нещастие не можаха да поберат целия багаж в пещерата и ако не успееха да я разширят, щеше да се наложи да построят навес, под който да подслонят вързопите при лошо време.
А дотогава, по съвет на Гордън, натрупаха тия неща до ъгъла на скалната издатина и ги покриха с насмолен брезент, който бе предпазвал решетките и люковете на яхтата.
На 13-и Бакстър, Бриан и Моко пристъпиха към настаняването на кухненската печка, която трябваше да се влачи на колела чак до вътрешността на Френч-ден. Там я сложиха с гръб към дясната стена, при входа, за да тегли добре. А поставянето на кюнеца, който трябваше да отвежда дима навън, бе съпроводено с известни затруднения. Но тъй като варовикът на този скален масив беше мек, Бакстър успя да пробие дупка, през която провряха кюнеца и по този начин пушекът можеше да излиза навън. След обед, когато юнгата запали печката си, той със задоволство се увери, че тя работи доста добре. Така че дори в лошо време готвенето на храната беше осигурено.
През следващата седмица Донифан, Уеб, Уилкокс и Крос, към които се присъединиха Гарнет и Сървис, можаха да задоволят ловджийската си страст. Един ден навлязоха в брезовата и букова гора на половин миля от Френч-ден, откъм езерото. На няколко места личаха много ясно следи от човешки труд. Това бяха ями, изкопани в земята, покрити с преплетени клони и достатъчно дълбоки, за да не могат падналите там животни да излязат. Но състоянието на тези ями показваше, че са от много години, а в една от тях имаше още останки от някакво живошо, чиято порода трудно можеше да се установи.