Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
— Искам собствено предаване.
Шест седмици по-късно бе сключен договор с „Консолидейтед Броудкастинг“.
— Компанията иска някоя студия да поеме част от дефицита — каза Клифтън на Тоби. — На мен това ми харесва, защото така мога лесно да постигна договор за филм.
— Коя студия?
— „Пан Пасифик“.
Тоби се намръщи.
— Сам Уинтърс?
— Точно така. Залагам си всичките пари, че той е най-добрият шеф на студия в бизнеса. Освен това притежава един сценарий, който съм харесал за теб — „Хлапето тръгва на запад“.
Тоби каза:
— Бях в армията с Уинтърс. О’кей. Обаче ми дължи нещо. Изстискай го докрай, копелето!
Клифтън Лоурънс и Сам Уинтърс седяха в задушния гимнастически салон на „Пан Пасифик Студиоус“ и вдишваха аромата на евкалиптите заедно с горещия въздух.
— Такъв е животът — въздъхна дребния агент. — На кого са му притрябвали тия пари?
Сам се ухили.
— Защо не говориш така, когато преговаряме, Клиф?
— Не искам да те развращавам, драги.
— Чух, че си изчукал договорче за Тоби с „Консолидейтед Броудкастинг“.
— Аха. Най-големият им договор досега.
— Кой ще обере дефицита за шоуто?
— Защо питаш, Сам?
— Може да се заинтересуваме. Може даже да стане и договор за филм. Тъкмо купих една комедия — „Хлапето тръгва на — запад“. Още не е обявено. Мисля, че Тоби е идеален за нея.
Клифтън Лоурънс се намръщи и каза:
— Дявол да го вземе, защо не се обади по-рано, Сам? Вече съм уредил нещо с „Метро Голдуин Майер“.
— Подписа ли?
— Практически. Обещах им…
След двайсет минути Клифтън Лоурънс договори суперизгодна сделка за Тоби Темпъл, в която „Пан Пасифик“ продуцира „Шоуто на Тоби Темпъл“ и му дава главната роля в „Хлапето тръгва на запад“.
Преговорите можеха да продължат и по-дълго, но в задушния салон стана непоносимо горещо.
Едно от условията на договора беше, че Тоби Темпъл няма да ходи на репетиции. Дубльорът му щеше да работи с гостуващите артисти по скечовете и танцовите номера, а Тоби трябваше да отива само на генералната репетиция и записа. По този начин той запазваше свежестта и интереса към участието си.
В следобеда преди премиерата през септември 1956 Тоби влезе в залата на улица „Вайн“, където се записваше предаването. Седна и се загледа в подготовката. Когато тя приключи, той зае мястото на дубльора. Изведнъж залата се наелектризира. Шоуто тръгна с трясък и искри. Когато бе записано и излъчено в ефир на същата вечер, четиридесет милиона зрители го гледаха. Изглеждаше сякаш телевизията е създадена за Тоби Темпъл. След това той стана още по-обожаван, всеки желаеше да го има у дома си. Предаването пожъна светкавичен успех. Отскочи право на първо място в рейтингите „Нилсен“ и остана твърдо там. Тоби Темпъл вече не беше звезда.
Беше суперзвезда.
20
Холивуд се оказа далеч по-вълнуващ, отколкото Джил Касъл си представяше. Обиколи града на длъж и шир и видя фасадите по домовете на звездите. Знаеше, че един ден ще живее в красива къща на Бел Еър или Бевърли Хилс. Засега отседна на квартира в стара дървена постройка, превърната от грозна двуетажна къща в още по-грозна спалня, разделена на дванайсет отделни стаи. Квартирата й не беше скъпа, тоест можеше да остане в нея по-дълго време със спестените си двеста долара. Намираше се на улица „Бронсън“, на пет минути пеша от „Холивуд“ и „Вайн“ — сърцето на Холивуд, близо до филмовите студия.
Още нещо в тази къща привлече Джил. Всичките й обитатели се опитваха или да получат роля във филм, или играеха като статисти, работеха като помощници, или бяха пенсионери от Бизнеса.
Старите „кримки“ се разхождаха из къщата с пожълтели ризи и ролки, с развлечени костюми и смачкани обувки, които повече нямаше да видят вакса. Наемателите изглеждаха по-скоро износени, отколкото стари. Имаше обща трапезария с олющени, издънени мебели, в която се събираха вечер да обменят клюки. Всички даваха съвети на Джил, повечето противоречиви.
— За да влезеш в киното, скъпа, трябва да си намериш АР, който те харесва — това я посъветва една жена с кисел вид, наскоро уволнена от телевизията.
— Какво е това АР? — попита Джил.
— Асистент-режисьор — отговори жената. Гласът й се присмиваше над невежеството на момичето. — Той е този, който подбира „съповете“.
Джил бе твърде смутена, за да попита какво е „съп“.27
27
От „съпорт“ (support — англ.). Поддържаща (второстепенна) роля. — бел.пр.