![Ричард Лъвското сърце [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/4/2/9/9/richard-lvskoto-srce-bg-download.jpg)
Ричард Лъвското сърце [bg]
- Автор: Скотт Вальтер
- Серия: tales of the crusaders #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирослава Донева
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Ричард Лъвското сърце [bg]». Краткое содержание книги:
— О, значи се страхуваме за безопасността на нашия прекрасен рицар! — присмехулно проточи кралицата. — Твърде ниско оценявате властта ни, скъпа братовчедке, щом си мислите, че някой може да загуби живота си заради някаква шега. Не само вие, лейди Едит, но и другите жени оказват влияние върху окованите в брони мъже. Дори сърцето на лъва е от плът, а не от камък. Вярвайте, достатъчно съм близка с Ричард, за да мога да спася живота на този рицар, чиято съдба толкова ви вълнува, както мога да го спася от всяко друго наказание за нарушаването на кралската заповед.
— Заклевам ви в благословения кръст, владетелко моя! — възкликна лейди Едит.
Сър Кенет, обзет от най-противоречиви чувства, дочу как при тези думи лейди Едит се хвърли на колене.
— Заклевам ви в Пречистата дева и във всички светии, помислете какво вършите! — продължи Едит. — Вие не познавате крал Ричард… Нали съвсем наскоро се омъжихте за него… По-лесно е да спрете с дъха си бурния западен вятър, отколкото да убедите краля да прости на рицар нарушаването на военната дисциплина. За Бога, пуснете този джентълмен, ако наистина сте го подмамили тук! Готова съм да поема вината върху себе си и да кажа, че аз съм го поканила тук, само да съм сигурна, че се е върнал там, където е длъжен да се намира!
— Станете, братовчедке, станете! — каза кралица Беренхария. — Вярвайте, всичко ще се нареди добре. Съжалявам, че си направих глупава шега с рицаря, който ви е толкова скъп. Не кършете ръце… Уверявам, че ще призная вината си и ще ходатайствам пред крал Ричард за вашия прекрасен северен приятел… Хайде — за вашия познат, щом не го признавате за приятел. Не ме гледайте толкова укорно. Ще пратим Нектабан и ще заповядаме да кажат на този рицар, че е свободен; сигурно сега е в някоя от околните шатри.
— Кълна се в короната си от лилии и в скиптъра си от речна тръстика — намеси се Нектабан, — Ваше величество грешите… Той е доста по-близо, отколкото си мислите. Той е ей там, зад това платнище.
— Значи е чул всяка наша дума! — възкликна кралицата, крайно изумена и развълнувана. — Махай се оттук, безумно и злобно чудовище!
При тези думи Нектабан с крясъци изхвърча от шатрата.
— Какво ще правим сега? — обърна се кралицата с тревожен шепот към Едит.
— Това, което сме длъжни да сторим — твърдо изрече Едит. — Трябва да видим този джентълмен и да му поискаме прошка.
Едит припряно задърпа платнената завеса, която затваряше входа към съседното помещение.
— За Бога, почакай! Помисли добре! — възкликна кралицата. — Това е моята шатра… Почти не сме облечени… Късна нощ е… Моята чест…
Но преди да завърши думите си, завесата бе дръпната и въоръженият рицар вече не бе отделен с нищо от дамската компания. Горещата нощ бе накарала кралицата и нейната свита да се облекат по-леко и небрежно от всеки друг път. Единственото украшение на лейди Едит беше буйната й къдрава коса, пръснала се на всички страни и отчасти закриваща лицето й. Оскърбената свенливост, гневът и вълнуващите Едит чувства бяха заруменили лицето й.
Сър Кенет неподвижно бе останал на мястото си, на което го завариха. Лейди Едит не се отказа от намерението си; тя пристъпи напред и възкликна:
— Вървете час по-скоро на поста си, доблестни рицарю! Примамили са ви тук с измама. Не питайте за нищо.
— Няма за какво да питам — промълви рицарят, като преви коляно в позата на светец, който се моли пред олтар и наведе поглед, за да не притеснява девойката.
— Всичко ли чухте? — нетърпеливо възкликна Едит. — Боже милостиви! Но защо се бавите? Всяка пропусната минута ви заплашва с позор!
— Чух вече, че съм загубил честта си и го чух от Вашите уста. — Не е ли все едно кога ще ме сполети наказанието? Искам само да Ви помоля за една милост, а сетне да се опитам да залича позора си в кървава битка срещу неверниците.
— Не бива да правите това — възрази Едит. — Бъдете благоразумен, не се бавете.
Без да стане, рицарят произнесе:
— Очаквам само Вашата прошка. Простете ми самоувереността. Мислех, че се нуждаете от моите услуги. Мислех, че ги цените.
— Прощавам ви! Впрочем, няма за какво да ми искате прошка. Възползвали са се от моето име, за да ви оскърбят. Тръгвайте веднага! Ще ви простя, ще ви ценя, както ценя всеки храбър кръстоносец, само тръгвайте вече!
— Преди това Ви моля да получите обратно този безценен, макар и фатален залог — каза рицарят, като подаде пръстена на Едит, която бе почнала вече да проявява признаци на нетърпение.
— Не, не! — възкликна тя, като отблъсна пръстена, — оставете го у себе си като знак за моето внимание… исках да кажа, за моите съжаления. Но тръгвайте вече, — ако не заради себе си, поне заради мен!