Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Седни! — заповяда Корбет. — Дойде да ми поискаш разрешение да си заминеш, което отказах. Сега ти обяснявам отказа си. Наел си Тавърнър, за да направи теориите на абат Стивън за посмешище. Дошъл си на север, за да се присъединиш към него в този заговор. Архидяконе, не вярвам, че това е било само теологичен спор. Нещата отиват далеч по-надълбоко. Какво е било? Зловредна шега? Да не би абат Стивън да е възпирал по някакъв начин повишаването ти в сан, да е възпрепятствал напредъка ти? — Корбет плесна толкова силно с ръце, че архидяконът подскочи. — Сега можеш да направиш своята изповед, свещенико, или аз ще я изтръгна в присъствието на краля. Искам истината!
— Преди две години — започна да мънка архидяконът, изтривайки влажните си длани в расото — кралят изпрати официално посланичество в Париж.
— О, да, относно преговорите за брака между Уелския принц и Изабела, дъщерята на крал Филип?
— Точно така. Лондонският епископ избра мен като член на мисията, обаче абат Стивън забрани да отпътувам.
— Изложи ли някакви основания?
— Той беше член на същата мисия. Твърдеше, че преговорите ще бъдат трудни и дълги, затова няма да е подходящо хора, които имат противоречия по някои духовни въпроси, да бъдат заедно на едно място при решаването на такъв един въпрос.
— И ти го намрази, нали? — прошепна Корбет. — И абат Стивън го знаеше?
— Давам ти обясненията, които поиска, Корбет! — Уолъсби замълча. — Аз не обичах абат Стивън и той не ме обичаше. Дадох си обет да му предам един хубав урок.
— И какво се обърка?
— Какво искате да…
— Попитах какво се обърка? — повтори Корбет. — Когато си пристигнал в „Сейнт Мартин’с“, трябва да си разменил няколко думи на четири очи с Тавърнър, по-далеч от подозрителни погледи и любопитни уши. Да не би Тавърнър да се е отметнал? Абат Стивън беше добър духовник, който го бе приел сърдечно. Навярно Тавърнър е решил, че за него ще е по-изгодно да си спечели благоразположението на абата, като продължава да се прави на обладан от бесове, отколкото да бъде част от твоя заговор. Сигурно си побеснял, когато си видял как рухва ловко замисленият ти план. Без да знае, абат Стивън е разбъркал картите по такъв начин, че си щял да бъдеш принуден да наблюдаваш неговия най-голям триумф.
— Нямаш никакви доказателства!
Корбет стана, прекоси стаята, отвори капаците и погледна през малкото зарешетено прозорче на едното крило.
— Вали обилно — измърмори той. — Тъй или иначе, съмнявам се, че ще можеш да отпътуваш за Лондон.
Корбет се вгледа към двора и островчето светлина, което се образуваше от пламъка на една факла, прикрепена към ъгъла на сградата. Чу някакъв шум, затвори прозореца и се обърна. Архидякон Уолъсби си наливаше чаша вино.
— Не ми говори за доказателства. Прав съм, нали?
— Да, прав си! — отвърна Уолъсби. — Бях вбесен. Разпитах Тавърнър, който се правеше на света вода ненапита. Каза, че ме е срещал само веднъж през живота си и че съм го отклонил от правия път. Припомних му за среброто, което му бях дал. „Какви пари?“, попита той. Заплаших, че ще го издам.
— Но разбира се, не го издаде! — прекъсна го Корбет. — Да издадеш Тавърнър би означавало да изложиш себе си като човек, който не е по-добър от него: лъжец и мошеник. С какво друго те заплаши Тавърнър? Че ще иде и ще се изповяда на абата ли?
Архидяконът отпи от чашата с вино.
— Ако го беше направил, картите наистина щяха да се разбъркат! — продължи Корбет. — Абат Стивън щеше да заяви, че е прозрял мошеничеството и представлението и че е получил пълно признание от Тавърнър. Нашият хитрец трябва да е бил доволен. Държал те е в ръцете си. Нямал си никакъв друг избор, освен да приемеш. Ядосан ли беше?
Корбет прекоси стаята и приближи лицето си само на сантиметри от това на духовника.
— Питам се дали си бил достатъчно разгневен, за да извършиш убийство?
Уолъсби отстъпи назад и бързо отпи от чашата си.
— Не бива да говориш така!
— Защо пък не? Ненавиждал си абат Стивън — и той е мъртъв. Тавърнър трябва много да те е разгневил — и той е мъртъв.
— А заместник-приорът, Хамоу?
— И тук има интересно съвпадение! — заяви Корбет. — Онази сутрин, когато са приготвили подноса с хляба и пивото, си бил в кухните. Да претърся ли вещите ти, архидякон Уолъсби? Ще намеря ли прахове и готови отрови?
— Претърсвай колкото си искаш! — изръмжа духовникът. — Нямаш право на такива обвинения!
— Не мога да кажа как си проникнал в стаята на абата. — Корбет се върна и седна на края на леглото си. — Но ти си силен човек, архидякон Уолъсби. Носиш ли лък?
— Разбира се, че нося, както и хората от свитата ми.