Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— За какво говориш?
— За мастър Тавърнър, Карфур или както там се нарича, чийто труп лежи и се вкочанява в дома на мъртвите. Разбра ли, че е бил дамгосан?
Архидяконът преглътна с мъка и погледна към вратата, сякаш съжаляваше, че е дошъл тук.
— Ако сам не бе дошъл, Уолъсби, щях да изпратя да те повикат. Да видим сега. Ти си противник на възгледите на абат Стивън. Ти си прагматик, правник. Не вярваш в елфи, таласъми и горски духове или в това, че силите на ада могат да обладаят човека. Въвлякъл си абат Стивън в открит дебат. Обаче той се оказал силен противник с определени доказателства, които оправдавали делата му. Е, архидякон Ейдриън, ти спомена съда в Лондон, нали? В ролята си на църковен съдия сигурно си се срещал с измамника Карфур, когото познаваш под името Тавърнър. — Корбет замълча. — Не го познаваш, така ли? Мастър Уолъсби, не искам да те карам да свидетелстваш под клетва. Но съм убеден, че ако се разтърся из архивите на църковния съд, ще намеря нещо за Тавърнър, този опитен измамник, който сигурно е бил постоянен посетител на съда ви.
Сега архидяконът очевидно започна да нервничи.
— Искаш ли глътка вино? — предложи Корбет. — Или залък хляб със сирене? Не? Добре, докато преглеждах вещите на Тавърнър, попаднах на един малък бележник, дневник, който той си е водил. И, което е още по-важно, намерих разрешително за просия, както и разрешение да отплува отвъд морето, и двете издадени от вашия съд. Разрешителното е било издадено в началото на есента, в навечерието на празника на свети апостол Матей. Поправи ме, ако греша, архидяконе, но аз мисля, че ти си дал на Тавърнър както разрешителното, така и парите. Той отплувал на кораб по Темза, който носел доставки за източните брегове. С осигуреното разрешително в джоба, Тавърнър слязъл на сушата и се отправил за „Сейнт Мартин’с“. Той наистина бил майстор на преправянето, измамник и сплетник. Абат Стивън го приел като чистосърдечен молител, който отчаяно се нуждае от духовна помощ и покой. Тавърнър се оказал подходящ за целта му и убедил абат Стивън, че е обладан от зли духове. Абат Стивън се хванал на въдицата. В началото може и да е имал някакви съмнения, но те бавно се разсеяли, както писал на теб и приятелите ти в Лондон.
Корбет млъкна, прекоси стаята, наля малко вино в една чаша и отпи от кървавочервена кларет15. После облиза устните си.
— Сигурен ли си, че няма да ми направиш компания, архидякон Уолъсби? Бих могъл да ти предложа чаша горещо вино с подправки!
Уолъсби го гледаше втренчено.
— Питах се — Корбет отново седна на мястото си — защо такъв зает човек като теб ще се втурне на север по искането на абата. Това не можеше ли да изчака — след като си толкова зает? Тъй или иначе, пристигаш тук и обявяваш, че представлението на Тавърнър ти е направило силно впечатление, обаче след това убийството проваля играта, която сте замислили.
Свещеникът потърка страната си, сякаш го болеше.
— Аз… аз… — започна да заеква той.
— Не лъжи, моля те! — настоя Корбет. — Архидяконе, не би трябвало да се доверяваш на човек като Тавърнър. Очаквал си, че той ще се отърве от тези писма и разрешителни, нали така? Но мошеник като него никога не унищожава нищо, защото не знае дали някога няма пак да му потрябва.
— Вярно е! — въздъхна архидяконът. — Сър Хю… — Той замълча: — Абат Стивън беше човек, от когото според мен църквата не се нуждаеше. Аз се придържам към канона и вярвам в сатаната и адския огън, но светът се променя. От Изтока идва ново познание, нови науки. Ние вече не вярваме, че всяко злощастие е дело на сатаната, че тези зарази, епидемии, дори убийствата и кражбите са част от един огромен заговор на невидима орда зли духове. За един свещеник е добре да използва адския огън, за да плаши вярващите, но абат Стивън… — Той поклати глава. — Какво общо имаше той с изучаваното в Оксфорд или Кеймбридж, с писанията на Платон и Аристотел, със закона или парламента? — Архидяконът си възвърна самоувереността, докато говореше. — Да, аз съм съдия на църквата. Седя в моя съд и виждам как хора като Тавърнър скубят суеверните. Аз мога да се справя с Тавърнър. Но един абат, един висш духовник? Исках да докажа, че греши.
— Не! — прекъсна го Корбет. — Искал си да му дадеш урок. Какво щеше да стане? — настоятелно попита той. — Дали ритуалът щеше да се провали? Може би Тавърнър щеше да обяви кой е в действителност и какво прави? Искал си да направиш абата за посмешище. Да му се подиграват навсякъде. Мислиш ли, че кралят щеше да е доволен?
Архидяконът се опита да възрази.
— Щял си да го унищожиш! Което доказва, че не си обичал особено абат Стивън.
Уолъсби скочи от мястото си.
15
Старинно наименование на вината, произвеждани около Бордо. — (Бел. ред.)