Призракът на тресавището
- Автор: Догерти Пол
- Серия: hugh corbett #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Призракът на тресавището». Краткое содержание книги:
Жестокото убийство на абат Стивън разбива привидния покой зад стените на абатството. Едуард Първи възлага на своя довереник, тайния агент сър Хю Корбет, да залови убиеца на абата. Но тихата обител сякаш внезапно се е превърнала в обиталище на смъртта — един след друг загиват монаси при загадъчни обстоятелства, а труповете са жигосани с герба на кървавия барон Мандевил. Възможно ли е да има нещо вярно в старите легенди? Какво е смущавало духа на праведния абат непосредствено преди смъртта му? Имат ли терзанията му някаква връзка с работата му като заклинател и интереса му към демонологията?
Сър Хю Корбет трябва да открие истината сред лабиринт от интриги и заблуди, да си проправи път през мрежа от алчност, завист и стари грехове до изтерзаната и болна душа на убиеца.
— Всичко ще мине и ще замине! — увери го Корбет. — Ти се тревожиш за приходите на абатството, нали?
Брат Дънстън кимна припряно.
Лъжеш, помисли си Корбет: това абатство е достатъчно богато и могъщо, за да издържи на едногодишна обсада.
— За какво всъщност се тревожиш, брате? Монахът отклони поглед:
— Заради греха.
— Моля?
— Заради греха! — повтори брат Дънстън. — Казаното е вярно, нали, служителю? Вашите грехове ще ви намерят.
— Какви грехове?
— Отец Стивън беше добър абат. Строг и взискателен, но въпреки това благороден и любезен. — Брат Дънстън погледна назад към масивните сгради на „Сейнт Мартин’с“. — Знаеше нашите грехове, но ни съчувстваше.
— Изповядвал ли си се пред него? — попита Корбет.
Брат Дънстън кимна:
— Той ми опрости греховете и ми даде добър съвет. — Монахът вдигна воднистите си очи. — Беше добър свещеник, служителю. Никога преди не съм срещал такъв като него. Сега ще бъдем наказани за греховете си.
— Първо, какво искаш да кажеш с това „такъв като него“? — пристъпи по-близо Корбет.
— Той сякаш… — брат Дънстън прехапа устната си, — той сякаш вярваше, че грях няма. — Видя удивлението на Корбет и добави: — Би трябвало да си го чувал как говори, за да разбереш какво искам да кажа.
— Но нали все пак е бил заклинател? — настойчиво попита Корбет. — Вярвал е в сатаната и цялата му мощ.
— Знам, знам, там е загадката.
— Абат Стивън имаше ли изповедник?
— Да, да, имаше — брат Дънстън покри устата си с ръка. — Веднъж ми каза, че понякога се изповядвал на един свещеник, когото срещнал по време на пътуванията си, но имаше изповедник и в абатството. А, да, брат Люк. Преди отговарял за лечебницата тук, а сега е на почти сто години! Брат Люк казва, че си спомня крал Джон, когато минал през Норфък. Старият Люк! Остър ум в грохнало тяло!
Корбет мислено си обеща, че ще потърси този старец.
— Започва да вали сняг… — съобщи брат Дънстън. Бели, меки парцали падаха лениво към земята. Сега небето се бе снишило и беше станало тъмносиво.
— Ще бъде студена нощ! — прошепна брат Дънстън. Корбет погледна назад към извисяващите се кули, шпилове и фронтони по покривите на „Сейнт Мартин’с“. Странно, унесе се в мисли той, странно, как може да се променя едно място. Когато бе приближил за първи път портите, абатството му изглеждаше приветливо, приятно място, предлагащо подслон от пустошта, която го заобикаляше. Сега изглеждаше зловещо, отблъскващо, дори заплашително.
— Студено ми е! — промърмори брат Дънстън и тупна с крак. — Сър Хю, връщаш ли се?
Корбет склони. Двамата прекосиха полето; снегът се усилваше.
— Какво искаше да кажеш — попита Корбет, — когато спомена, че абат Стивън сякаш е вярвал, че няма грях? Ти нарече това загадка.
Брат Дънстън нахлупи качулката си. Корбет се запита дали по-скоро не се опитва да прикрие лицето си, отколкото да го защити от хапещия вятър.
— Просто ми мина такава мисъл, сър Хю. — Ковчежникът обмисляше думите си. — Философите спорят за съществуването на Бога. Понякога имах впечатлението, че абат Стивън е тръгнал по другия път, едва ли не, че му е по-лесно да открие духовния живот чрез света на демоните, въпреки, че никога не съм се осмелявал да кажа такова нещо пред останалите братя.
— Значи, за абат Стивън ритуалът на прогонване на бесовете е бил пътуване през мрака?
— А как иначе? — изсмя се брат Дънстън. — Ние живеем сред океан от зло, сър Хю: убийства, изнасилвания, кражби, беззакония. — Той въздъхна. — Човек много рядко среща някой Ангел на Светлината.
Корбет беше готов да продължи дискусията, когато пред тях някой внезапно отвори портата на Юда и оттам се появи брат Пердитус, който махаше с ръце.
— Сър Хю, най-добре ще е да дойдеш!
— О, не! — прошепна брат Дънстън. — Не още една смърт!
— Какво има? — извика Корбет.
Пердитус само му направи знак да побърза. Корбет ускори крачка. Послушникът беше възбуден.
— Нося съобщение от брат Елфрик. Трябва да дойдеш, той иска да ти покаже нещо.
Той ги поведе обратно през градините на абатството. Елфрик се намираше в дъното на лечебницата, където гореше факла, втъкната в халка на стената. Корбет влезе в дома на мъртвите. Вътре беше топло: в мрака светеха мангали; от запалени свещи с поставени над тях похлупаци и кандила струеше треперлива светлина. Имаше пет или шест дълги маси. Труповете на Хамоу и Тавърнър заемаха две от тях, а върху телата бяха метнати тежки платнени покривала.