Академия за вампири
- Автор: Мийд Ришел
- Серия: Vampire Academy #1
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Ибис»
- ISBN: 978-954-9321-22-7
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Академия за вампири». Краткое содержание книги:
Две раси вампири населяват нашия свят. Едните, мороите, са смъртни и владеят магиите със земни елементи. Другите, стригоите, са неживи и зли — хранещи се с невинни жертви.
Дампирите — полувампири, полухора, са посветили живота си на мороите като техни пазители.
Лиса Драгомир е моройска принцеса. Тя е смъртен вампир с рядка дарба и неразрушима връзка със земните магии. Лиса трябва да бъде защитавана на всяка цена от стригоите: най-опасните и всяващи страх вампири — тези, които никога не умират.
Роуз Хатауей е дампир и най-добра приятелка на Лиса, обучаваща се да бъде неин персонален пазител.
Страхът е принудил двете най-добри приятелки да избягат от «Св. Владимир». И сега, след две години на свобода, те са заловени и върнати обратно в академията. Роуз трябва да продължи своето обучение за пазител, а Лиса да се завърне към социалния живот на кралските фамилии на мороите. Но зад тежките железни врати на академията техният живот е дори в по-голяма опасност, отколкото навън, защото стригоите са винаги наблизо…
В Академията винаги провеждаха тези строго официални банкети по един и същи неизменен начин. Почетната маса както всякога бе подредена върху подиума в предната част на залата, за да можем всички ние, присъстващите, да ахкаме и охкаме, докато се любуваме на гледката как се хранят кралица Татяна и другите кралски особи от придворната й свита. Покрай стените се бяха строили плътни редици от пазители, сковани и официални, бездушни като статуи. Дмитрий също беше сред тях и като го зърнах, странно усещане присви стомаха ми от спомена за това, което преди малко се бе случило в гимнастическия салон. Очите му гледаха право напред, сякаш нефокусирани върху нищо и в същото време следящи всичко, което ставаше в залата.
Когато настъпи моментът за появата на кралицата, всички се изправихме от уважение към Нейно кралско величество, за да проследим с погледи как тя и свитата й пристъпват по централната пътека. Разпознах неколцина сред тях, най-вече онези, чиито потомци учеха заедно с мен в Академията. Сред тях се отличаваше Виктор Драшков, понеже крачеше доста бавно и се подпираше на бастун. Макар че се зарадвах да го видя, сърцето ми се присви, като гледах всяка негова мъчителна стъпка, докато напредваше към подиума с почетната маса в дъното на залата.
След преминаването на височайшата група в залата влязоха четирима пазители със сериозни физиономии, издокарани в червени жакети, обшити със сърма. Всички, освен подредените покрай стените пазители, мълком коленичиха с глуповат израз на почит и преданост към кралицата.
Прекалено много церемониалност и позиране, уморено си помислих аз. Монарха на мороите се избираше от предишния владетел сред членовете на най-видните фамилии с кралски произход, като той нямаше право да посочва някой от преките си наследници. Тронният съвет, съставен от най-достойните представители на аристократичните родове имаше правото да оспори избора при наличието на достатъчни основания. Това обаче почти никога не се случваше.
Кралица Татяна следваше личните си телохранители, облечена в рокля от червена коприна и съответно подбран жакет. Беше малко над шестдесетте. Черната й коса, вече започнала да посивява, бе подстригана на черта под брадичката й и украсена с корона като на мис Америка. Нейно величество пристъпваше по пътеката бавно, сякаш теглеше с невидими въжета втората група от четирима телохранители, подредени зад нея.
Тя не се задържа край нашия сектор от новаци, но все пак ни удостои с някое и друго кимване или усмивка. Дампирите може и да бяха наполовина човешки същества, незаконни деца на мороите, но ние тренирахме и отдавахме живота си в служба и опазване на тях, мороите. Никак не бе за пренебрегване вероятността много от нас да загинат млади, така че кралицата бе длъжна да прояви уважение към нас.
Когато стигна до сектора с мороите, тя се спря за по-дълго и дори заговори няколко от учениците. Беше голяма работа да те удостоят с кралското внимание, но в повечето случаи това се дължеше на добрите отношения между кралицата и родителите на ученика. Кралските особи естествено се радваха на най-много внимание от нейна страна, макар че тя всъщност не разменяше много реплики с тях, а само по няколко предвзети думи.
— Василиса Драгомир.
Вдигнах рязко глава. През връзката ни се предаде сигнал за тревога още щом нейното име прозвуча от устата на кралицата. Нарушавайки протокола, аз се измъкнах от мястото си и се проврях напред, за да мога да виждам по-добре с надеждата, че точно сега никой няма да ми обърне внимание, защото околните следяха зорко как кралицата лично удостои с внимание последната наследница на рода Драгомир. Всички изгаряха от нетърпение да узнаят какво ще каже монархът на Лиса, прочула се като единствената принцеса, дръзнала да избяга от Академията.
— Узнахме, че сте се завърнали. Радваме се да посрещнем отново принцеса от фамилията Драгомир, още повече, че е останала само една. Дълбоко съжаляваме за загубата на вашите родители и вашия брат, те бяха сред най-изисканите морои и тяхната смърт е трагедия.
Така и никога не проумях защо всяка кралска особа винаги говореше за себе си като «ние», но иначе всичко прозвуча много добре.
— Имате интересно име — продължи кралица Татяна. — Много от героините в руските приказки са носели името Василиса като Василиса Безстрашна и Василиса Прекрасна. Те са били млади жени, всичките носещи еднакво име и с еднакво превъзходни качества: сита, интелигентност, дисциплинираност и добродетелност. Всички те са извършвали велики дела и са постигали триумфални победи над противниците си. Както и да е, името на фамилията Драгомир винаги е вдъхвало особен респект. В нашата история има крале и кралици от рода Драгомир, които са управлявали мъдро и справедливо. Използвали са могъществото си за велики дела. Избивали са стригоите, като са се сражавали редом със своите пазители. Ето защо са се прославили като кралски род.