Скандал

— Добре, нека бъде Блейк.

— Достатъчно, Блейк — изръмжа Дом. — Запази си тези трапчинки за някоя друга.

Приятелят му се ухили.

— Небеса, да не би да ревнуваш от това, че съм разменил няколко думи е жена ти, старче?

— Глупости — изсумтя Дом и отново впери настойчиво поглед в Ан. — Съжалявам, че се забавих с един ден повече от предвиденото.

— Нима? Не бях обърнала внимание — сви рамене тя, сякаш не бе прекарала последните няколко нощи будна, питайки се къде е той, мислейки над неговото предложение… и над това дали наистина ще се върне.

— Поканих Блейк да ни погостува за няколко дни — каза Дом. — За да ми помогне да обучим Лъки. Нали нямаш нищо против?

— Разбира се, че не — отговори Ан. Погледът й се върна на жребеца. — Изглежда превъзходен.

— Сам го отгледах — каза той. — Лъки е най-бързият жребец, който съм виждал през живота си.

— Но? — попита тя, доловила, че има още нещо.

— Доскоро беше изключително труден за обяздване. Въпреки това аз вярвам, че може да бъде голям шампион.

— Не бих се изненадала.

Дом я изгледа втренчено.

— Разбираш ли нещо от коне, Ан?

Ан издържа на погледа му.

— Да.

Двамата останаха вторачени един в друг близо минута. Пулсът на Ан се ускори. В този момент обаче Блейк видя някого зад гърба й и подсвирна.

— Коя е тази?

Ан се обърна, същото стори и Дом. С усилие на волята тя съумя да запази изражението си спокойно. Дом, от своя страна, се постара да изглежда и да звучи напълно безстрастно.

— Това е братовчедката на Ан. Не мога да повярвам, че не познаваш Фелисити Колинс-Рийд.

— Вдовицата на Харълд Рийд? Не, нямам щастието да я познавам — ухили се Блейк. — Но съм слушал за нея и трябва да кажа, че наистина е толкова красива, колкото се говори. Дали е и толкова студена, колкото се говори?

Противно на волята си Ан впери поглед в Дом. Той се обърна и се усмихна на приятеля си.

— Сигурен съм, че не с всички, Блейк. Ела, ще ви запозная. — Потупа го по рамото. — Всъщност, ще я поканя на гости за вечеря, за да не флиртуваш с жена ми.

Пред погледа на Ан двамата се отправиха към Фелисити, която не се бе появявала нито веднъж в Уейвърли Хол, откакто Дом бе заминал. Знаеше защо братовчедка й се появява точно сега. Не искаше да се гневи, нито да се чувства в опасност. Но бе така.

Видя как Фелисити се усмихва на Блейк… и как после цялото й внимание се насочва към Дом. Тя се извърна рязко, подпря се на оградата на пасището и се загледа в черния жребец, който пасеше трева на няколко крачки от нея. Усетил погледа й, той вдигна глава и втренчи блестящите си, бдителни кафяви очи в нея. Ан се опита да се усмихне, но не успя.

— Здравей, момчето ми — каза тихичко тя. — Какъв си красавец! Вярно ли е, че си бил и малко непослушен?

Конят я слушаше с наострени уши, без да помръдне. Само широките му ноздри трепнаха едва забележимо.

— Е, кажи, красавецо, знаеш ли какво ще направя сега? — Лъки изпръхтя и прибра уши назад.

Точно в този момент Ан усети присъствието на Дом зад гърба си и изтръпна.