Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Премествам конюшнята си тук — каза той. И това бе самата истина. Беше го решил тази сутрин.
— Кога ще пристигнат конете ти?
Дом я погледна.
— След няколко дни.
Фелисити се усмихна и притисна ръката му към пищната си гръд.
— Тогава ще мога да ги разгледам тук.
Той наклони глава настрани.
— Сигурен съм, че ще останеш разочарована.
Тя му се усмихна.
— Ти не си в състояние да ме разочароваш, Дом.
Дом понечи да й отговори, но в този миг видя съпругата си да излиза от кабинета на управителя и да застава на предната веранда, вперила поглед в тях. Беше скръстила ръце пред гърдите си. Не се усмихваше.
Здравей, Ан — весело подвикна Фелисити. — Дом и аз тъкмо си бъбрехме.
— Виждам — сковано отвърна Ан.
— Фелисити прояви внезапен интерес към състезателните ми коне — каза Дом, без да откъсва очи от нея.
— Разбирам.
— Дом ще ми ги покаже, когато пристигнат. Решил е да премести конюшнята си тук — обясни жизнерадостно Фелисити.
— О, така ли?
— Днес заминавам — смутено каза Дом. — Но ще се върна възможно най-бързо.
Ан сви рамене, сякаш да покаже, че й е напълно безразлично.
— Ан е заета е книгите си — засмя се Фелисити. — Нали, Ан?
Ан не каза нито дума повече. Стиснала здраво устни, тя обърна гръб и на двама им и се отправи обратно към кабинета си. Дом очакваше, че ще затръшне вратата след себе си. Тя не го стори.
Той изруга тихичко и измъкна ръката си от здравата хватка на Фелисити.
— Наистина не те разбирам, Дом. Как издържаш с такава съпруга? Такава е мъжкарана! Не познавам нито една дама, която би се осмелила да управлява имение.
Дом трепна.
— Ан изобщо не е мъжкарана. Но чувам, че се справя отлично с управлението на имението.
— И одобряваш това?
— Не бих казал, че не одобрявам. — Това не бе вярно. Истината бе, че се гордееше с нейните интереси и способности, въпреки че бяха доста ексцентрични.
— Но не може да си доволен от постъпката на дядо си — приглушено каза Фелисити. — Мили Боже, та Уейвърли Хол ти се пада по наследство от баща ти! Ако бях на твое място, щях да съм бясна на Ан.
Дом се спря.
— Откъде знаеш за завета? — Сега той беше бесен. Щом това се разчуеше, щеше да стане обект на безкрайни подигравки.
Фелисити не сваляше поглед от него.
— Съжалявам, Дом. Брат ми ми каза.
— Патрик! — възкликна Дом, пламнал от гняв. Дяволски добре знаеше кой е казал на Патрик за завета. Нима Ан бе решила да го направи за посмешище?
Ако тяхната „дружба“ все още не беше приключила, сега вече щеше да приключи. Дом можеше да се примири с много неща, но не и с една невярна съпруга.
— Брат ми си пада по жена ти — отбеляза Фелисити.
Той рязко се извърна към нея.
— Да, това просто се набива на очи.
Яростта в тона му не смути Фелисити. Очите й бяха широко ококорени, невинни. Гласът й бе по детски звънлив, невинен.
— Дом, мисля, че Ан е доста хлътнала по него.
Дом стисна челюст.
— Фелисити, съпругата ми не те засяга.
— Той прекара последните четири години в провинцията — небрежно каза Фелисити. — Какво може да търси един ерген толкова време на село? Не познавам неженени мъже, които да стоят постоянно в провинцията; всички идват в града поне за балния сезон. Но не и Патрик.
— Те са приятели, нищо повече — заплашително каза Дом.
Очите й се ококориха още по-широко.
— Дом, нима вярваш на това? Точно ти?
Наистина звучеше абсурдно и не беше за вярване. Но Дом бе прекарат нощта е Ан и знаеше, че само допреди няколко часа тя все още бе девствена. Естествено, не можеше да каже това на Фелисити. Питаше се обаче дали Ан желае Патрик… по начина, по който той я желаеше.
— Съпругата ми е дама — строго каза Дом. — И е грозно от твоя страна да се опитваш да я опетниш.
— Просто си помислих, че може да си наясно какво става тук.
— Нищо не е станало — сряза я мрачно Дом. Щом Фелисити вярваше в обратното, всички останали несъмнено също смятаха така. — Може би е по-добре да обърнеш внимание на собственото си поведение, Фелисити, вместо на поведението на Ан.
От устните й се изтръгна смаяно възклицание. Той се усмихна подигравателно.
— Сигурно не смяташ, че след като оскърбяваш съпругата ми, аз ще стоя и кротко ще слушам обидите по неин адрес?
Фелисити пусна ръката му.
— Нямах представа, че си толкова привързан към съпругата си — извика тя. — В края на краищата, ти беше този, който я заряза сама тук, в провинцията, в продължение на четири години.