Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Какъв разговор? — Усети, че се изпотява. Но нямаше ветрило, а и да имаше, едва ли щеше до го използва.
— Този, който водихме днес следобед, а и в деня, в който заминах за града.
Тя реши, че е безполезно да се преструва на недосетлива.
— Това, което предлагаш, е абсурдно.
— Нима? — Той се засмя. — Ан, вече не си девствена, освен това сме женени. Не бих казал, че е абсурдно един мъж да помоли съпругата си да замине с него някъде за една седмица.
Лицето й почервеня като домат.
— Имаше и други условия.
Дом се ухили, а очите му блестяха. Очевидно се забавляваше.
— Да, имаше.
— Които не бяха съвсем джентълменски.
— Аз не съм джентълмен. Нямам дори желание да бъда такъв.
— Но аз съм дама.
— Вярно е. Тогава защо смяташ, че бих те оскърбил?
Ан си пое дълбоко дъх. Дни наред беше полагала огромни усилия да не мисли какво би станало, ако все пак замине с него. Знаеше твърде малко за онези деликатни неща, които занимават двама съпрузи зад вратата на спалнята им, затова й бе трудно да си представи какво би поискал Дом от нея. И предпочиташе да не си представя.
— Нямам ти доверие, Дом.
— Никога не бих те накарал да правиш нещо, което сама не желаеш да направиш.
Тя го гледаше втренчено. Усещаше, че бузите й отново пламтят. Каква самоувереност! И при това изобщо не безпочвена!
— Това не ме успокоява. Защото ти си истински магьосник с жените и го знаеш не по-зле от мен.
— Приемам това като комплимент, скъпа.
Ан се обърна ядосано и хвана бравата на вратата. Но Дом бързо сложи длан върху ръката й.
— Е? Искам отговор, Ан — прошепна той в ухото й.
Ан си пое дъх, обзета от огнени усещания. Той, разбира се, отлично знаеше каква прави.
Трябваше веднага да отхвърли предложението му. Но не беше способна да произнесе и дума. Усещаше горещината, излъчвана от тялото му.
— Ан?
Тя се обърна. Не биваше да го прави. Лицето му бе само на сантиметри от нейното.
— Искам да си отидеш. Искам да напуснеш Уейвърли Хол. Как да го кажа по-ясно?
Гняв затъмни погледа му. Той протегна ръка към нея и я притисна към себе си.
— А аз не искам да си отида. — Тонът му бе груб. — Как аз да го кажа по-ясно?
Ан не можа да отвърне нищо. Беше притисната здраво в силните му ръце. Очите му бяха премрежени. Тя разбра намеренията му и се опита да извърне лице, но Дом я изпревари и впи устни в нейните. Ан извика, но той не й обърна внимание. Ръцете му се сключиха още по-плътно около кръста й; устните му разтвориха нейните устни; езикът му се плъзна дълбоко навътре. Тялото му я притисна силно към вратата. Ан бе неспособна да помръдне.
Но не бе сигурна дали би го сторила, дори да можеше. Защото целувката му беше вълшебна. Едновременно жадна и нежна, яростна и мека, хапеща и смучеща. Езикът му се сплете с нейния. Ан усещаше как се разтапя. Беше се вкопчила здраво в него, за да може да се държи на крака. И отвръщаше на целувката му.
Той откъсна устни от нея. Дишаше тежко.
— Патрик целувал ли те е някога така?
Ан също беше останала без дъх. Чувстваше се като зашеметена. Тялото й гореше в огън, болезнен огън, който извика отчаяни сълзи в очите й. Тя премигна смаяно и възкликна:
— Патрик?!
— Точно така — грубо каза Дом. — Патрик. Мъжът, с когото флиртува цяла вечер с надеждата да ме накараш да ревнувам.
Ан го зяпна. Беше последвала съвета на Ръдърфорд и се бе опитала да се държи кокетно е братовчед си. Но смяташе, че Дом изобщо не е забелязал.
— Е, ти успя, Ан — изръмжа той. — Ревнувам, нещастен съм и съм силно възбуден. В случай че не си забелязала.
Тя се изчерви. Но не се осмели да откъсне очи от лицето му.
— Ан?
— Какво?
— Никога повече не ме предизвиквай — освен ако не си готова да понесеш последствията.
Ан възкликна стреснато.
Но Дом я бе пуснал. На лицето му бяха изписани смесени чувства — гняв, решителност, жажда. Той разтвори вратата и се отмести встрани, за да направи път на Ан да влезе. Но щом видя, че тя не помръдва, се извърна, отдалечи се по коридора и скоро изчезна от погледа й.
Коленете не я държаха. От устните й се отрони дълга, разтреперана въздишка. О, Господи! Бях готова да му се отдам, ако само бе настоял!
Нещо повече, все още беше готова да му се отдаде. Тялото й отново бе изменило на разума й.
Ан се обърна, влезе в спалнята си и облегна гръб на вратата.
Преглътна, но напразно — сърцето й продължаваше да бие неудържимо. Огледа се наоколо. Осветена от една едничка газена лампа, запалена от камериерката й, стаята бе тъмна и пълна със сенки. Потънала в тишина и спокойствие. Само белите завеси помръдваха леко, разлюлени от ветреца, който влизаше през отворения прозорец.