Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Мислех си за нещо по-различно — прошепна.
— А аз мисля за тялото ти.
Ан поклати глава.
— Никога няма да се съглася с подобен абсурден план.
— Защо? Страх ли те е? — присмехулно попита той.
— Да! Не! Щом толкова не можеш да сдържаш похотливостта си, ще трябва да отидеш при някоя от другите си жени — извика тя и този път не се сдържа и погледна надолу. Панталоните му бяха изопнати — все още бе силно възбуден. Ан се изчерви. — Сигурна съм, че Фелисити с радост ще откликне на нуждата ти.
— Но аз не искам Фелисити — каза Дом. В тона му имаше опасна нотка. — Искам теб.
Следващите си думи Ан произнесе с огромно усилие на волята.
— Но аз не те искам.
— Лъжкиня. — Той се усмихна язвително. — За тези четири години си можела да анулираш брака ни когато пожелаеш. Но ти така и не го стори. Признай истината, Ан. Признай защо не си го анулирала.
Ан сплете ръце. Не смееше да отговори. Дори пред себе си.
— Кажи ми — настоя предизвикателно Дом. Знаеше какво иска да му отговори. Тя облиза устни.
— Знам какво си мислиш. Но грешиш.
— Наистина ли? Не смятам. — Той отново пристъпи към нея и Ан се озова приклещена между писалището и стената. — Мисля, че си продължила да ме обичаш и след като те оставих. И че през всичките тези години си ме чакала да се върна.
— Не е вярно.
— Тогава съществува само една друга възможност — мрачно каза Дом.
Ан застина. В душата й пропълзя ужас.
— И тя е, че си коварната, ламтяща за богатства американка, за каквато те мислят мнозина.
Прималя й. Коленете й се огънаха.
— Не — прошепна тя.
— Тогава коя е истината? — В усмивката му нямаше радост. Очите му святкаха. — Знам, че те води едно от двете — или сърцето, или безскрупулното коварство.
Беше прав. Ан се почувства хваната натясно.
— Върви си. Махай се. Веднага.
— Ан…
— Върви си! — изкрещя тя. — Махай се! Моля те!
Дом трепна.
— Много добре. Заминавам за Лондон, но след няколко дни ще се върна. Междувременно обмисли предложението ми.
— Вече го обмислих.
Той не обърна внимание на думите й.
— Една седмица, Ан. И ако след нея не си щастлива като моя съпруга, ще те оставя на мира, както ме помоли.
11
Херцог Ръдърфорд чу шума от каретите и чаткането на конските подкови по алеята пред къщата, и отиде до прозореца на салона. Когато видя внука си, яхнал великолепен сив жребец, той се усмихна. Редом с Дом, на гърба на не по-малко красиво животно, препускаше още един младеж. В него Ръдърфорд разпозна втория син на граф Хардинг, Тед Блейк. Зад двамата мъже идваше каляската с герба на Уейвърли, теглена от шест напълно еднакви черни коня. Караха я двама кочияши, облечени в ливреи, а на задното стъпало бяха застанали двама лакеи, също в ливреи. Антуражът на Дом включваше още и две каруци, пълни със слуги и коняри. След тях пристъпваха няколко първокласни расови жребеца, покрити с чул и с омотани в парцали копита.
Дом бе заминал преди три дни. Завръщането му изпълни херцога с огромно задоволство. В края на краищата бе таил известни съмнения, че внукът му може и да остане в града. Но ето че Дом се връщаше. И Ръдърфорд подозираше, че причината не е толкова в условията на завета, колкото в растящия му интерес към Ан.
Той отново се усмихна.
Беше вече стар. Знаеше, че няма да живее вечно; нямаше желание да живее вечно. Знаеше също, че наближава момента да се оттегли. И все пак този момент още не бе настъпил. Бъдещето на херцогската титла не беше осигурено. Трябваше му наследник.
Херцогът бе човек колкото прагматик, толкова и романтик. Той обичаше много своя внук. Така и не бе съумял да прости на собствения си син Филип, задето беше лишил момчето от обичта, за която то тъй силно бе копняло. Не че не разбираше причините за това негово студено, безсърдечно и себично отношение. Филип имаше пълното право да се държи така, и все пак Ръдърфорд не можеше да му го прости.
Навярно обаче самият Филип би бил различен човек, каза си той, ако майка му Сара не бе починала от треска още на тридесет и една години, когато Филип беше едва на десет. Херцогът така и не се бе оженил повторно. Беше постъпил егоистично, но след преждевременната смърт на Сара просто не бе могъл дори да си помисли за нов брак. Защото беше от хората, които не са способни да обичат повече от веднъж.
Ан бе племенница на Сара. Майка й Джанис беше най-малката от сестрите Станхоуп, родена дванадесет години след най-голямата — Сара. По настояване на съпругата си Ръдърфорд бе поел разноските по дебюта й в обществото. В чест на това събитие той бе организирал най-екстравагантния и пищен бал, провеждан някога в цялото кралство. Все още виждаше Джанис в онази нощ — едва седемнадесетгодишна, много красива, съвсем невинна и изпълнена с хиляди мечти. Година по-късно бе избягала в Америка.