Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Моля ви, не говорете така, Ваша светлост.
— Защо? Аз не се боя от смъртта, Ан. Поживях си добре.
Ан не знаеше какво да каже. Погледът на херцога бе станал блуждаещ, далечен. Навярно мисли за съпругата си, херцогиня Сара, реши тя. Всички знаеха, че причината Ръдърфорд да не се ожени повторно, е неспособността му да преодолее болката от загубата на първата си и единствена жена.
— Как ми се иска да съм познавала херцогинята — тихо промълви Ан. — Каква беше тя?
Ръдърфорд се сепна. Погледът му се проясни.
— Сара ли? Беше добра съпруга и добра майка. Беше топла и тиха като късен пролетен ден. Когато за пръв път видях твоята майка — това беше няколко месеца преди официалния й дебют — останах много изненадан. — Той се покашля. — Между двете сестри съществуваше много силна прилика и все пак бяха различни като деня и нощта. Скоро разбрах защо. Всичко у Сара беше нежно и смирено. А Джанис… о, тя беше като ярка светлина, като сияйна звезда — сърдечна, щедра, невероятно искрена и винаги засмяна и весела. Всички я обичаха. Мъже и жени, млади и стари. И децата, естествено. Тя толкова копнееше да има деца.
Ан го гледаше безмълвно. Познаваше херцога от години, но никога не го бе чувала да говори по този начин. Ръдърфорд се усмихна.
— Макар че разликата им беше цели дванадесет години, двете бяха много близки. Джанис боготвореше Сара, а Сара обожаваше Джанис. Тя възлагаше големи надежди на майка ти, скъпа. Джанис можеше да се омъжи за много знатен благородник. Можеше да се омъжи за когото пожелае. Тя бе кралицата сред всички дебютантки за сезона. Получи над дузина предложения за женитба… и ги отхвърли до едно. — Усмивката му угасна.
— Нямах представа — прошепна Ан, вперила ококорени очи в лицето на херцога.
Той стисна челюст.
— Сара беше смазана, когато Джанис избяга. Беше едва осемнадесетгодишна. Остави ни само една кратка бележка. Както знаеш, на следващата година Сара почина.
— А майка ми се е омъжила за баща ми.
— Да — мрачно каза Ръдърфорд. — Съжалявам. Знам колко ти липсва баща ти и колко го обичаш, но Джанис заслужаваше по-добър живот от скитническото съществуване, което е водила с него.
— Баща ми я обичаше — прошепна Ан, без да откъсва очи от него.
Той въздъхна.
— Всички я обичаха.
Ан остана безмълвна, стресната от внезапна мисъл. Дали херцогът също не бе обичал Джанис… и то много по-силно, отколкото някой можеше да предположи?
Вечерята привърши. Ан изобщо не съжаляваше. Фелисити бе прекарала по-голямата част от вечерта, хвърляйки коси, съблазнителни погледи към Дом и пренебрегвайки постоянните опити на Тед Блейк да привлече вниманието й.
Кларис се бе оттеглила рано. Ан пожела „лека нощ“ на Патрик и Фелисити, които бяха долу във фоайето и се приготвяха да си тръгват, както и на херцога, на Дом и на Блейк. Сетне се отправи нагоре към стаята си. Но едно от стъпалата зад нея изскърца и това я накара да спре, подпряла ръка на месинговия парапет.
Обърна се и срещна погледа на Дом.
Пулсът й се ускори.
— Какво правиш?
— Качвам се горе.
— Но ти още не си си изпил брендито.
Той я застигна и застана на стъпалото под нея.
— Не желая да пия с Блейк и с дядо ми.
Ан впери поглед в топлите му кехлибарени очи.
— Но бих пийнал едно бренди е теб, ако желаеш — каза Дом, без да откъсва поглед от лицето й.
Думите му я сепнаха.
— Не, благодаря — отвърна тя, обърна се и припряно се заизкачва нагоре, препъвайки се в дългата си рокля.
Дом я задържа, като я улови за лакътя.
— Няма защо да се боиш от мен, Ан — тихо промълви той. Ан си пое дъх.
— Не се боя от теб — сопна се тя. — А сега ме пусни!
Дом се усмихна. Изглеждаше развеселен от думите й и Ан не можеше да го вини. Беше ги изкрещяла с такава паника в гласа, сякаш я бяха нападнали разбойници.
— След вас, мадам — каза той, свел глава.
Тя забърза нагоре по стъпалата, следвана плътно от Дом. В мислите й цареше пълен хаос.
Дали възнамеряваше да се опита да я прелъсти отново? Не, не бе възможно. Сърцето й заби като обезумяло. Разбира се, че бе възможно! Дом Сейнт Джордж нямаше никакви скрупули, поне когато ставаше въпрос за нея.
Ан се втурна по коридора. Знаеше, че Дом върви по петите й, че широките му крачки с лекота настигат ситните й, забърза ни стъпки. Щом стигна до вратата на стаята си, тя се завъртя и прилепи гръб към лъскавото дърво, сякаш искаше да прегради с тяло пътя на Дом. Той се спря пред нея. Устните му бавно се разтеглиха в усмивка.
— Лека нощ — каза Ан. Едната му вежда се изви.
— Искам да довършим нашия разговор.