Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че това, което обсъждаш с коня ми, е моето предложение? — тихо каза Дом. Дъхът му погали врата й.
Тя се обърна. Грешка. Той бе застанат толкова близо зад нея, че полите й покриваха ботушите му. А Ан не можеше да отстъпи назад, защото гърбът й вече бе притиснат до оградата.
— Предложение? — сви рамене тя, сякаш изобщо не си спомняше за какво става дума.
Но си спомняше.
О, как добре си спомняше.
Една седмица, в която да прави всичко, което той поиска от нея. Една седмица с него. Знаеше и точно какво иска той от нея.
— Е? — попита Дом.
— Не съм мислила за това — излъга Ан. Откакто беше заминал, не бе мислила за нищо друго.
— Тогава помисли сега — каза той. Погледът му я пронизваше.
Кларис имаше нов апартамент в южното крило на Уейвърли Хол. Макар че бе живяла в господарския апартамент с Филип от първия ден на брака им преди двадесет и девет години, сега бе спазила традицията и се бе преместила в стаите, предназначени за вдовицата на господаря.
Тя излезе от апартамента си с разтуптяно от тревожно нетърпение сърце. В ръката си стискаше дневника на Филип.
Пред отворената врата на библиотеката Кларис се спря. Херцог Ръдърфорд бе застанал с гръб към нея до прозореца, загледан навън. Сърцето й заби още по-силно. Вече знаеше, че Дом току-що е пристигнал.
— Ваша светлост — хладно каза тя.
Той се обърна. Без да се усмихне дружелюбно. И как да го стори, когато двамата далеч не бяха приятели.
— Мога ли да поговоря с вас? — попита Кларис с прикрито фалшива усмивка.
— Влез — кимна херцогът, като стрелна с поглед подвързаното с червена кожа пакетче в ръката й. — Какво е това, Кларис?
Тя вече не се усмихваше.
— Как какво? Дневникът на Филип, разбира се. — Очите й блестяха ярко.
— Дом ти го е дал? — Златистият му поглед я прониза. Без да отмести очи Кларис отвърна без колебание:
— Не. Аз го взех сама.
— Разбирам. Без негово разрешение.
— Да! Очевидно дори не е разбрал, че липсва. Беше го захвърлил съвсем небрежно в стаята си. Изобщо ли не ви е грижа? — обвинително извика тя.
С непроницаемо изражение на лицето Ръдърфорд прекоси стаята и затвори вратата зад гърба й.
— Естествено, че ме е грижа. Знаеш колко обичам Дом.
— Нямам предвид това! — Кларис размаха дневника пред очите му. Не се случваше често да загуби самообладание и да демонстрира открито омразата си към него. Но сега бе един от тези редки моменти. — Не ви ли е грижа какво е написано тук? Кажете ми!
— Разбира се.
— Филип е знаел.
Ръдърфорд не трепна.
— Никъде не го споменава изрично, но го намеква неведнъж. И е бил изпълнен с омраза към цялото семейство.
— Всичко това ми е известно.
Кларис го изгледа сепнато. Но бе неспособна да се сдържи.
— А знаехте ли, че към вас е изпитвал най-дълбока омраза?
Този път на лицето му се изписа болка.
— Да. И това знам. Върни дневника на Дом.
Тя отстъпи крачка назад.
— Господи, вие сте луд. Нима искате той да разбере?
— Може би.
— Не — каза Кларис и поклати глава. — Не. Ще го изгоря. Вие сте глупак!
Ръдърфорд се поколеба. Понякога бе по-добре старите рани да не се отварят отново. Но той беше стар човек, изпълнен с хиляди съжаления. И ако умреше преди внукът му да е узнал истината, Дом никога нямаше да я узнае, защото бе повече от сигурен, че Кларис ще си държи езика зад зъбите до последния си дъх.
— Мисля, че това е отмъщението на Филип — каза разпалено тя. — Отмъщението спрямо всички нас. Спрямо вас, спрямо мен, спрямо Дом… спрямо света. Той беше огорчен човек, изпълнен с омраза човек. Обзема ме ужас само като си помисля какво самообладание трябва да е притежавал, за да не разкрие нито веднъж онова, което е знаел. Нищо чудно, че непрекъснато пътуваше! Мразел е Уейвърли Хол толкова силно, колкото е мразел всички нас.
Ноздрите на Ръдърфорд пламнаха. Челюстта му бе стисната здраво. Не, нямаше място за колебания.
— Върни дневника на Дом, Кларис.
Кларис механично притисна томчето към гърдите си.
— Той трябва да бъде унищожен.
— Защо? Защото ти би загубила най-много от всички? — Очите му се присвиха. — Върни дневника на Дом.
С тези думи той тръгна рязко към вратата и излезе.
Кларис остана сама, загледана след него. Очите й се напълниха със сълзи. Господи, мразеше го! Но той бе един от най-могъщите хора в страната, отговорен единствено пред кралицата и пред Бога. Дори тя не смееше да не му се подчини. Независимо колко силно й се искаше.