Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Но един ден все пак щеше да си отмъсти. Очакваше този ден вече двадесет и девет години.
Когато Ан слезе в салона, всички вече се бяха събрали. Погледът й веднага откри Дом. Той бе застанал до мраморната камина и разговаряше с Блейк; и двамата държаха в ръка по чаша шери. До тях стоеше Фелисити — толкова близо, че пищните златисти поли на роклята й обгръщаха краката на Дом. При всяка произнесена от него дума тя се заливаше от смях. А деколтето й бе толкова изрязано, че всяко вдишване заплашваше да извади на показ цялата й гръд.
Ан си каза, че й е все едно.
Ръдърфорд седеше върху тапицираното в златен брокат канапе и говореше с Патрик, който седеше до него. Щом видя Ан, Патрик се спря по средата на изречението и й се усмихна. Навярно бе дошъл като придружител на Фелисити, въпреки че като вдовица тя имаше пълно право да ходи на гости и приеми сама, стига да поиска. Но присъствието му зарадва Ан.
Тя влезе в салона, без дори да погледне към Дом и неговата компания, макар да усещаше втренчения му взор. Отиде право при херцога и каза е грациозен реверанс:
— Добър вечер, Ваша светлост.
Ръдърфорд се изправи с усилие.
— Добър вечер, Ан. — Сетне я целуна по бузата.
Ан се обърна към Патрик.
— Това се казва изненада.
— Хубава, надявам се.
— Чудесна — отвърна тя с усмивка. Зад гърба му зърна Дом, който ги наблюдаваше втренчено. Собствената му усмивка се бе стопила.
Ан се усмихна още по-лъчезарно.
— Отдавна не си вечерял с нас. Ще бъдеш ли мой кавалер тази вечер?
Патрик се засмя и я хвана под ръка.
— Разбира се.
Тя видя, че Дом е разгневен и се изпълни с още по-голямо задоволство. Някакъв глас дълбоко в нея тихо й нашепваше, че се държи като дете; не, още по-лошо — като Фелисити. Но Ан никога досега не бе флиртувала с мъж. Никога не бе виждала Дом да я гледа с толкова неприкрита ревност. Моментът бе просто опияняващ. Но нима бе възможно да я ревнува? Нея?!
Това означаваше, че не му е безразлична, дори ако ревността му бе продиктувана единствено от накърненото му мъжко самолюбие.
Не, не можеше да е истина.
Междувременно Дом й бе обърнал гръб. Ужас обхвана Ан. Фелисити шепнеше нещо на ухото му и устните й като че ли почти докосваха бузата му.
Задоволството на Ан отлетя. Въпреки че се бе престорила на храбра пред Дом, тя не беше светска жена и не умееше да флиртува. Освен това не бе надарена е онези достойнства, които мъжете очевидно ценяха толкова много. И беше облечена в плътно затворена, грозна черна рокля — от уважение към паметта на починалия си свекър. Пълна глупост бе да си помисли дори за миг, че би могла да накара Дом Сейнт Джордж да ревнува. След като на шията му се бе увесила жена като Фелисити. След като в Лондон го очакваше онази френска актриса. И двете му деца от бившата му любовница.
Ръдърфорд се приближи до нея, прегърна я през кръста и я отведе настрана от Патрик.
— Лицето ти е като огледало на всичките ти чувства, скъпа.
— Толкова ли ми личи? — Гласът й бе прегракнал заради напиращите в очите й сълзи. Тя се покашля, за да го прочисти и каза ядосано: — Аз съм истинска глупачка.
— Не бих казал. Глупачката е Фелисити.
— Тя е възхитителна. Аз съм невзрачна. Такъв ми бил късметът. Дом смята, че не си струва дори да ме погледне.
— Напротив, мисля, че ужасно те ревнува заради приятелството ти с Патрик.
Противно на волята си, Ан се обнадежди. Но не искаше да се надява — не и когато ставаше въпрос за съпруга й.
— И аз така си помислих — призна тя. — В първия момент. Докато не осъзнах колко е абсурдно дори като идея.
— Изобщо не е абсурдно, Ан. — Ръдърфорд я потупа по рамото. — Скъпа, ти си красива, много по-красива от повечето жени, и много по-красива от блудкавата си братовчедка. Божичко, та ти изглеждаш досущ като майка си Джанис, а на времето тя беше голяма красавица.
— Наистина ли смятате, че приличам на нея? — Струваше й се напълно немислимо.
— Да. Докато Фелисити прилича на Една. И като външност, и като характер. Дом не е глупак, Ан.
Ан не знаеше какво да мисли. Обърна се към Дом… и откри, че е вперил пронизващ поглед в нея. Тя не отмести очи. Но усети, че й е трудно да диша.
— Искаш ли един съвет? — меко попита Ръдърфорд. Ан кимна.
— На твое място бих продължил да се държа както досега и бих забравил за Фелисити, защото тя не може да стъпи и на малкия ти пръст.
Тя се усмихна.
— Много сте мил.
— Не, аз съм просто един стар човек, а старите хора са искрени, понеже не им остава много време, та да лъжат.
Думите му я натъжиха.