Империя в черно и златно

— Вдигнали са ни мерника — отбеляза Салма и сви рамене. — А дали знаят с каква задача пътуваме за Хелерон, или просто се надяват, че ще ги заведем при Стенуолд, няма голямо значение.

— Но какво ще правим сега? — попита Че. — Не можем вечно да се седим тук, а и Тото смята, че ако се ядосат, могат да превземат кораба и да потеглят с него към Империята, или нещо подобно.

— Според обичаите на моя народ имаме две възможности — каза Салма с типичния си сарказъм, че и отгоре. — Едната е да извадя меча си и да тръгна на лов. Из целия кораб, от сянка в сянка. Да ги убивам по един и по двама, докато не ги избия до крак или сам не умра. Това е едната възможност.

Тя го зяпаше ококорено. По нищо не личеше да се шегува или да преувеличава. Явно говореше напълно сериозно.

— Правил си го и преди, така ли?

— Не — призна той. — Но други го правят най-редовно там, откъдето идвам. Било е честа практика по време на войната, така знам. — Той се протегна лениво. — Та това, с други думи, е дясната ръка. Не бива да се забравя обаче, че винаги съществува и планът на лявата ръка.

— Който е?

— Гледай и се учи, моме. — Той стана внезапно и Че забеляза промяната в поведението на осоидите. Войниците се раздвижиха заплашително, но Салма не им обърна никакво внимание. Вместо това се приближи небрежно до една маса, заета от група бръмбарородни търговци, и най-спокойно им предложи да играят на вързано.

След няма и две-три минути масата се отрупа с монети. Хазартът беше занимание, на което средните класи не гледаха с добро око, когато се упражняваше от по-бедните им съграждани, макар че същите тези средни класи трудно издържаха на изкушението и в резултат не един и двама техни представители бяха преминали в по-долна имуществена категория след една-единствена неразумна нощ. Скоро към играта се присъединиха още участници и Салма вече мереше сили с трима търговци на платове и двама мухородни, сред които и самотният доскоро изпълнител на цимбал. Наддаването беше ожесточено, игрите — бързи, и Че на моменти забравяше, че собственият им живот е поставен на карта. Но пък тя никога не беше виждала Салма да играе на вързано. А той играеше така, сякаш нямаше начин да загуби. Когато все пак губеше, го правеше със замах, но предимно печелеше.

Осоидите го наблюдаваха още по-бдително сега, навярно подозираха, че се опитва да ги преметне по някакъв начин, но Салма не им обръщаше грам внимание и изглеждаше изцяло погълнат от играта. Към Че почти не поглеждаха и тя стигна до извода, че информацията им е частична и че разполагат с описания от втора ръка. Салма беше единственото водно конче в радиус от стотици мили, тя обаче, бръмбар сред бръмбари, беше защитена от анонимността си.

Тъкмо разсъждаваше върху това, когато някой извика гневно и около масата се разрази хаос.

В първите секунди на развихрилия се спор Че направи опит да разбере какво става. Изглежда, бяха хванали някого да мами или най-малкото подозираха зла умисъл, и скоро стана ясно, че заподозреният е Салма. Той от своя страна реагира гневно на обвиненията, събори стола си и скочи на крака, а после взе, че обърна цялата маса. И каюткомпанията изведнъж се изпълни с карти, пари и ядосани комарджии.