Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
Вратата, през която бяха влезли в хангара, се разтресе от мощен удар. Осите идваха. Бегълците се спогледаха уплашено и след миг на пълен ужас Че взе решение. Като се пързаляше по наклонената рампа, тя се покатери тромаво по корпуса на леталото и се мушна в пилотското кресло. Уредите за управление бяха прости — лостове за промяна ъгъла на витлата и манивела за активиране на пропелера. Че се зае моментално с манивелата. Миг по-късно вратата на хангара изхвърча от пантите си и първият войник нахлу в помещението.
— Качвайте се! — викна Тиниса и се метна в креслото до Че, а Салма се настани отзад. Тото хукна да ги настигне, нозете му трещяха по рампата и се хлъзгаха опасно по металния наклон. Посегна към ръчката, която освобождаваше въжетата, но преди да я е докоснал, откъм вратата в другия край на хангара се чу пукот и нещо ярко изби искри от метала близо до ръката му. Тото политна назад и с ужас разбра, че ще пропадне между рампата и шлюза и оттам в празното пространство под кораба. Салма и Тиниса го сграбчиха едновременно и го издърпаха в леталото.
— Не мога да запаля двигателя! — викаше паникьосано Че, а Тото обясняваше, че трябвало да освободи въжетата, иначе леталото нямало как да напусне хангара.
— Лесна работа — каза Тиниса и изтегли рапирата си. Тото й кресна да спре, но тя вече срязваше въжетата от едната страна на машината. Фиксът се наклони наляво и увисна така за секунда. Нов енергиен залп прогори палубата. А после Тиниса сряза още две въжета. Фиксът се плъзна безпомощно по рампата и изпадна от „Небесен“.
Вече бяха във въздуха, но не летяха. Вятърът ги задържаше в някаква степен, но истината беше, че губят височина, а Че повтаряше ли, повтаряше:
— Не мога да включа двигателя! Някой да погледне двигателя!
Този някой, разбра Тото, трябваше да е самият той. Промуши се към кърмовата част на леталото, където, кажи-речи в самия край на корпуса, беше прикрепена тъмната грамада на двигателя. Промъкна се в тясното пространство между долното и горното крило, заобиколи балистата и излезе на кърмата.
Изкуството му го държеше там, прилепнал със стъпала и колене към гладкия хълбок на фикса, въздухът свистеше край него, а светът се приближаваше стремително от долу нагоре. Трябваше да постави диагноза, а времето му беше много малко. Вероятно по-малко, отколкото смяташе. Защото над тях, откъм отворената рампа на „Небесен“, се появяваха фигури с криле.
„Мога да го пилотирам“. Думите дрънчаха в ума на Че, все по-бързо и по-силно. Беше прибрала задкрилките докрай и ако двигателят работеше, фиксът щеше да направи лупинг. Вместо това падаше към земята и носът му се накланяше бавно надолу.
— Няма време, Тот! — извика тя. Беше преместила лостовете до крайно положение и те буквално се тресяха в ръцете й.
Енергиен залп изпука по едно от крилата. Осородните ги обстрелваха. Увиснал кажи-речи надолу с главата, задържан от Изкуството и коленете си, Тото бърникаше трескаво из двигателя. Чу отчаяния вик на Че, но точно сега бързането нямаше да помогне.
„Ето го.“ И точно навреме. Горивните маркучи бяха стегнати с шипки като защита срещу кражба. Осоидите не бяха занаятчии по призвание, иначе щяха да измислят нещо по-сложно и по-трудно за откриване. Тото махна щипките и извика на Че да пробва отново.
Явно в маркучите се беше събрало бая гориво, защото двигателят само дето не избухна. Гореща вълна опари лицето на Тото, а зад и над тях се появиха огромни валма дим. След миг двигателят заработи нормално и пропелерът се завъртя, бавно отначало, после все по-бързо, накрая перките му се сляха пред погледа на Тото. Фиксът се разлюля мъчително в неопитните ръце на Че. Проснат върху обшивката на двигателя, която се нагряваше бързо, Тото се бореше със страха си, че малкото летало ще се наклони странично и ще навлезе в низходяща спирала, от която излизане нямаше. Но Че прехвърли цялата си тежест върху лостовете, фиксът се изравни, после се килна на другата страна, но накрая все пак зае хоризонтално положение във въздуха и се стрелна напред, проточил опашка от дим и с кашлящ двигател.
Че погледна през рамо. Тиниса и Салма буквално се бяха вкопчили един в друг от неподправен страх. Тази гледка беше като балсам за очите й и тя нададе победоносен крясък, защото за миг се почувства най-щастливия човек на света.