Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
А после от валмата дим се появиха осочовеци, които ги връхлитаха с огън и меч.
9.
— При балистата! Салма! Тиниса! Някой да иде при балистата! — изкрещя Че, а после си даде сметка, че нито единият, нито другият знае какво да прави с нея. Тото тъкмо се вмъкваше изтощен в гнездото със седалките и тя се развика на него. Той я изгледа скръбно, но се обърна и запълзя към оръдието.
Енергиен залп се стовари върху едното крило и проби дупка в леката дървесина. Фиксът се разклати опасно и Че заряза всичко останало, съсредоточавайки се върху контролните уреди.
Тото се добра до балистата. Е, не беше истинска балиста или катапулт, а просто тежък арбалет с помпозно име, но пък беше двойно запънат с два чифта рамене, които осигуряваха на стрелата по-голям обхват и сила. В задния му край имаше лебедка с двойна дръжка и той започна да я върти, изтегляйки яката тетива от оплетени стоманени нишки.
— Дайте ми стрела! — извика през рамо. За миг се уплаши, че дори тази проста задача ще им дойде свръх сили. Тъкмо ругаеше наум всички лишени от Умение раси, когато Тиниса едва не ръгна стрелата в ухото му — леталото се клатушкаше отново, — той я грабна от ръката й и я вкара в гнездото на катапулта.
Осородните ги настигаха. Първият профуча покрай фикса от далечния му край. Около дланите му танцуваха енергийни нишки, очевидно Изкуство на предците, но някаква тяхна си вариация, каквато Тото не беше виждал преди, Войникът изстреля енергиен залп към Че, тя се дръпна инстинктивно и повлече фикса в дълъг завой назад към изоставащите осоиди.
— Махнете го! Някой да го махне от мен! — изпищя Че. Тото се опита да завърти оръдието, но ъгълът му на стрелба не беше достатъчно голям. Отказа се и вместо това го обърна назад към другите преследвачи, двама от които бяха опасно близо. Единият се озова точно на мерника му. В първия миг осородният не разбра грешката си, после лицето му се изкриви в див ужас, но вече беше късно. Тото натисна спусъка. Стрелата се заби в целта от няма и десетина метра разстояние. От силата на сблъсъка мъжът отхвръкна назад, преметна се презглава във въздуха и пропадна към земята. Тото завъртя отново лебедката.
Нов енергиен залп удари корпуса отстрани, точно зад пилотското кресло. Че се сви на кълбо и целият фикс се разтресе заедно с нея. Само че колкото и да се свиваше Че, нямаше къде да се скрие.
— Чук и клещи, някой да направи нещо! — изкрещя тя и погледна ядосано назад към другите.
Салма вече се беше изправил. Оттласна се от корпуса на фикса, разпери несъществуващи допреди миг криле и се стрелна във въздуха като сребристо привидение. Мечът му вече беше изтеглен — страховито на вид оръжие с късо изтънено острие, което беше като продължение на ръката му. Салма летеше успоредно на нестабилния фикс, поддържайки с лекота същата скорост. Описа няколко пируета във въздуха, после се шмугна под търбуха на машината. Че затаи дъх. Чувала го беше да казва, че осоидите са тромави във въздуха, и това й се беше струвало преувеличено. Досега, когато видя как лети той. След миг го зърна отново — издигаше се мълниеносно изпод осоида, който я обстрелваше. Войникът трудно би го забелязал навреме — Салма връхлетя като светкавица и го остави да притиска с ръка кървава рана на хълбока си. Раненият загуби равновесие и пропадна към земята.
Салма намали. Летеше на заден ход наравно с фикса, а после ускори рязко по протежение на машината, описа остър завой около двойното крило и се метна с протегнато острие към най-близкия осороден.
Че впери поглед право напред и прогони от главата си всичко друго, освен машината и как да я откара на сигурно място. Сега най-важно беше да поддържа фикса в хоризонтално положение, а за Салма щеше да се тревожи по-късно. Въпреки това образът на летящия принц с блестящо на слънцето острие се задържа още дълго в мислите й.
Салма си играеше с другия осороден, стрелкаше се около него, нападаше и отстъпваше с бързина и лекота, каквито противникът не притежаваше. А после човекът водно конче изчезна някъде. Осочовекът се завъртя, изпращайки енергийно жило след него, и в същия миг Тото стреля в гърба му толкова силно, че стоманената глава на стрелата проби гърдите му.
Още три силуета танцуваха из въздуха, незначителни до смаляващия се корпус на „Небесен“. За миг Салма се изкуши да тръгне и след тях, да ги покани на танц в небето и да ги свали, ако може. Чуваше ясно гласа на предците си, на загиналите от имперски меч свои сънародници, глас, който му шепнеше да ги последва, да изпробва силите си.