Империя в черно и златно

Вятърът я теглеше зверски, провираше се дори между пръстите й и хлъзгавите скоби от студен метал. Че се съсредоточи върху ръцете си с надеждата това да автоматизира действията й и да предотврати грешки от много мислене. Салма кръжеше около нея. Щеше да се опита да я хване при нужда, в това Че не се съмняваше, но дали щеше да успее беше друг въпрос.

А после, най-сетне, се появи друг люк. Тото го държеше отворен и буквално подскачаше от крак на крак. Че се провря покрай него на тесния мостик.

— Сега накъде?

— Тиниса ни чака в хангара — отговори той, оголил зъби в нервна гримаса. — Търсят ни и не знам дали изобщо има място, където да се скрием. Може би в товарното.

Че затвори люка след Салма, а той се огледа и с типичното си спокойствие тихо каза:

— Тичайте.

Мостикът се простираше по цялата дължина на гондолата, но в далечния му край се виждаше движение — уви, в черно и жълто. Осородни войници напредваха в тясното пространство, вдигнали ръце да ги засипят с огъня си.

Тото хукна моментално, превил рамене в характерната стойка на опитен механик, и само след десетина крачки хлътна в отвора на друг шлюз. Когато Че най-сетне го настигна, той вече стоеше в огромната кухина на хангара, а Тиниса излизаше от скривалището си да ги посрещне. Веднага щом и Салма мина през отвора, Че затръшна капака и го залости.

— Няма време! — предупреди ги тя. — Идват!

Салма се огледа.

— Накъде водят другите врати? — попита той.

— Към двигателното, задънена улица — обясни Тото. — А другата води към товарния отсек.

— Няма смисъл да се гоним из кораба! — прекъсна ги Тиниса. — Ако останем тук, рано или късно ще ни намерят. Затова дайте да се качваме на това нещо и да потегляме. — Сочеше към леталото с фиксираните криле. — Тото, размърдай го и да излитаме.

Тото зяпна насреща й.

— Не мога да пилотирам летало.

— Но нали си Умел, занаятчия си в края на краищата. Ти обичаш машините.

— Бих могъл да го поправя, да, ако е повреден — смотолеви глуповато той, като продължаваше да клати глава, и Че видя как надеждата се изпарява безславно от лицето на Тиниса.

— Аз пък си мислех, че планът ми е страхотен — промълви паякородното момиче.

— Може би аз ще успея да го подкарам — обяви Че и събра невярващите им погледи. — Е, бих могла да опитам поне — поправи се тя. — Изкарах курс по пилотиране в Академията.

— Ами да действаме тогава! — подкани Салма. Тото вече тичаше към голямата макара на товарната рампа. Освободи я докрай и тя се завъртя, спускайки рампата до пълния й наклон с гневен писък на метал. Фиксът се хлъзна няколко крачки със задницата си към отвора, изпъвайки задържащите го въжета. Явно щяха да напуснат „Небесен“ на заден ход.