Империя в черно и златно
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Империя в черно и златно». Краткое содержание книги:
— Капитан Халрад — пробва за пореден път тя, — кажете ми какво става!
Той се обърна към нея с лъснало от пот чело.
— Много хитро ме изработи ти мене — процеди яростно. — Да, изработи ме. През цялото време си знаела, че търся Стенуолд Трудан. Не си прави труда да го отричаш.
Сигурна беше, че лицето й е останало незасегнато от шока, но вътрешно изстина до кости. „Какво точно знае този тип?“
— Майстор Трудан? — попита тя.
— Познаваш го. Вече знам това. Видели са те с него в Колегиум. Капитан Талрик знае всичко за теб. Но прави ли те това шпионин? Не непременно. Може и да не си.
И тя разчете по лицето му неспособността му да повярва, че Тиниса е нещо повече от невинно момиче, забъркало се неволно в събития, върху които няма контрол. Ако приемеше другото, значеше да признае, че е бил заблуден и излъган, а това той не можеше да понесе. Остана й време да се усмихне наум. „Ние, паякородните, отдавна имаме репутацията на умели лъжци. Всички уж го знаят, но поотделно все така падат в капана.“
Уви, обземаше я неприятното усещане, че жертвата й е на път да прогледне. Каквото и да ставаше в главата му, ставаше в движение и го водеше до нови заключения.
— Ами приятелите ми?
Халрад тръсна гневно глава.
— Забрави за тях. Смятай, че вече са ги хванали. Талрик ще ги докопа и дано се задоволи с тях. Ти обаче си моя. По-добре да стои далече от теб.
— Кой е този Талрик? — попита тя, но той само я дръпна още по-силно за ръката, влачейки я през вътрешността на „Небесен“. Тиниса реши да го притисне още малко: — Щом и двамата сте капитани…
Халрад спря за миг, колкото да я погледне в очите.
— Ти не разбираш. Талрик е от Рекеф. Това всички го знаят.
— От кое?
— Не е твоя работа — сопна се той и я затегли отново. Профуча покрай поредния механик и внезапно двамата се озоваха в по-голямо пространство, различно от тесните лабиринти на машинните отделения, които бяха прекосили. И тук имаше някаква машина, от крилатите, която си клечеше невинно в средата на пода.
— Какво си намислил? — попита настоятелно тя.
— Какво ли, просто си вардя плячката, ето какво — изсъска той. — Капитан Талрик си мисли, че може да вземе всичко, което си хареса, но ти си моя, ясно? Близо сме до Хелерон и няма как да претърси всяко кьоше на кораба преди да пристигнем, дори екипажът да му съдейства, което не е много вероятно. — Теглеше я през просторния хангар към отворена врата в дъното. — Оттук се стига до товарния отсек — обясни той. — А отсега нататък ти си мой товар. Ще ти намеря някое безопасно местенце, където Талрик да не те намери, но ще трябва да те заключа. Не може да търчиш насам-натам из кораба, а и… — Очите му пламнаха безумно. — Ако пък наистина се окаже, че играеш двойна игра, тогава… — Лицето му се смрази изведнъж. Не беше за вярване, че някога й се е усмихвал, помисли си Тиниса и потръпна. — Ами тогава защо Талрик да си припише всичките заслуги, щом и аз мога да те предам на когото трябва? А ако си просто паешко момиче, което се е забъркало неволно в играта на големите, значи си моя и ще трябва да свикваш с някои неща. Да стоиш където съм те оставил и да правиш каквото ти кажа.
Стигнаха до вратата към следващото помещение, което беше претъпкано със сандъци, всичките прикрепени грижливо към пода. Халрад ги оглеждаше трескаво и Тиниса си даде сметка, че иска да я напъха в някой от тях, за да я скрие от дългите ръце на тайнствения Талрик.
— Влизай в трюма, жено! — опита се да я тласне през прага, но тя се измъкна от ръката му и заотстъпва назад покрай преградната стена.
— Мога да те принудя, ако се наложи — предупреди я той. После вдигна едната си ръка и Тиниса зяпна при вида на ярките светлинки, които се гърчеха като глисти над дланта му. Изкуство на предците, осъзна тя, каквото не беше виждала дотогава.
Тиниса прецени ситуацията. Едно беше ясно — нямаше начин да му съдейства повече.
— Две неща, капитане — каза тя. — Първо, няма да изоставя приятелите си. Второ… — Тя преглътна и го изхвърли от мислите си. — Моментът е подходящ, не мислиш ли?
— Какво? — Озадачението на Халрад премина с писък на агония, когато Тото го прониза в гърба. Осоидът се изви към Тиниса и тя отскочи настрана, далеч от ръцете му. Той се задържа още миг на крака, подпрян на стената, вперил поглед в нищото. После политна и падна странично през прага на товарния отсек.