Ден нула [calibre 1.48.0]

Пулър прецени, че доктор Уолтър Келерман е бил доста по-пълен и впоследствие е отслабнал. Личеше си по увисналите му бузи и допълнителните дупки на колана.

Телата вече бяха транспортирани от погребалната агенция до кабинета му, който се помещаваше в двустайна тухлена пристройка зад една къща на около километър и половина от центъра на града.

— Този човек болен ли е, или просто е решил да се храни здравословно? — прошепна Пулър, докато двамата навличаха халатите и ръкавиците.

— И от двете по малко — отвърна Коул. — Ходи пеша, спрял е червеното месо и е намалил храната. Преди около година му извадиха жлъчката и единия бъбрек и той се стресна. Вероятно е осъзнал, че трябва да се стегне, ако иска да доживее поне до седемдесет.

— Присъствала ли си на други аутопсии?

— О, да. На повече, отколкото би ми се искало.

— Линдеман каза, че последното убийство тук се е случило преди десет години.

— Аутопсии се правят и по други причини, най-вече злополуки. А такива не липсват в район с толкова мини. Автомобилните катастрофи също са често явление.

— Ясно.

— Ако случайно се питаш дали ще започна да драйфам, отговорът е не.

Келерман беше човек с приятни маниери, добре оформена бяла брадичка, сини очи и оредяла коса.

— Навремето служих във ВВС — обяви той, след като стисна ръката на Пулър. — Изкарах две години във Виетнам, а със спечелените пари успях да завърша медицинското си образование.

— Значи Чичо Сам е свършил една добра работа — отбеляза Пулър.

— Никога не съм съжалявал — кимна докторът. — Войниклъкът те прави по-силен.

— Ако оцелееш — обади се Коул.

— Кой е пръв? — попита Пулър и погледна покритото с чаршаф тяло върху металната маса.

— Полковник Рейнолдс — отвърна Келерман и хвърли кос поглед към подредените в редица трупове. — Имам двама опитни асистенти, но въпреки това ни чака доста работа.

— А ние ще гледаме и ще задаваме въпроси — добави Коул.

— Нямам нищо против — кимна докторът. — Сутринта успях да им хвърля едно око. Интересна комбинация от рани. Пушка, малокалибрен пистолет, удушаване и травми, причинени от груба сила.

— Някаква представа с какво са били убити тийнейджърите? — попита Пулър.

— Най-вероятно с голи ръце.

— Сигурен ли си? — погледна го Коул.

— Не съм. Той попита дали имам представа.

— Но защо с голи ръце?

— Бухалка, железен прът или друг твърд предмет биха оставили специфични следи по кожата. Веднъж ми се случи да открия логото на бухалка «Луисвил Слъгър» върху гърдите на жертвата. Но и ръката оставя добре различими следи. Забелязах една на врата на момчето.

— Каква по-точно? — попита Пулър.

— Прилича ми на следа от обработена кожа.

— Което означава, че са използвали ръкавици?

— Най-вероятно да.

— Не е лесно да улучиш смъртоносно продълговатия мозък — отбеляза Пулър. — Дължината му е няколко сантиметра.