Ден нула [calibre 1.48.0]

— Значи Сам е по-малката ви сестра? — подхвърли той.

— Да — кимна Джийн Трент. — С две години и два дни.

— Но хората си мислят, че тя е по-малката — подхвърли Коул.

— Защото се поддържам с масажи, имам личен треньор и специален готвач, Сам — уточни Джийн. — Докато ти по цял ден организираш засади, преследваш лошите и се храниш с боклуци. Всичко това ти се отразява.

— Сигурно — кимна Коул. — Значи имаме нови заплахи, а?

— Така твърди той.

— Не изглеждате разтревожена — отбеляза Пулър.

— Роджър не се разделя с бодигарда си, а тук ние сме достатъчно защитени. Освен това той има разрешително за оръжие и го използва. Хората тук не го обичат, но все още никой не го е нападал.

— След като казвате — сви рамене Пулър и се извърна към партньорката си. — Готова ли си да тръгваме?

— Да.

— Защо не дойдеш на вечеря? — подвикна сестра ѝ след нея, обърна се към Пулър и добави: — Вие също заповядайте.

— Защо? — обърна се Коул.

— Роджър ще бъде извън града, а племенницата ти отдавна пита за теб.

Пулър беше сигурен, че по лицето на партньорката му пробяга виновна гримаса. Тя явно не убягна и на сестра ѝ, която побърза да уточни:

— В осем и половина? Обикновено вечеряме късно.

— Добре — каза Коул.

— Страхувам се, че няма да бъда в тон, ако държите на официално облекло — обади се Пулър.

— Нищо подобно — усмихна се Джийн. — Тук всички предпочитаме лежерните дрехи. — Тя се обърна към сестра си и попита: — Накъде сте тръгнали?

— Ще гледаме как режат мъртъвци.

— Приятно прекарване.

Излязоха навън и се насочиха към патрулката на Коул.

— Как така пропусна да ме предупредиш за роднинските си връзки с това семейство? — попита Пулър.

— Толкова ли е важно?

— Кой знае, може пък да се окаже важно.

— Е, вече знаеш.

— Той е поне с десет години по-възрастен от нея. Втори брак?

— Не. Просто той се е оженил късно, а тя — рано.

— На стълбите зърнах една тийнейджърка.

— Племенницата ми Меган — каза Коул. — На четиринайсет е. Доста деликатна възраст.

— Каза ми, че имат и единайсетгодишен син, нали?

— Роджър-младши. Но той не е тук.

— Къде е?

— Учи във военно училище.

— Трент не ми направи впечатление на човек, който има нещо общо с военните.

— Няма. Но синът му имаше проблем с дисциплината, с който сестра ми не можеше или не искаше да се справи. Затова го изпратиха в Пенсилвания, където да го стегнат и да го научат да казва «слушам, сър».

— Не е чак толкова лошо. Дисциплината е полезно нещо.

— Може би. Но според мен и двамата твърде рано вдигнаха ръце от него. А Роджър е още дете. Дисциплината започва с домашното възпитание. Когато отделиш от дома му дете на такава възраст, то започва да си мисли, че пет пари не даваш за него.

— А те дават ли?

— Честно казано, не знам.

— Не си ли близка с богатите си роднини?

— Кой може да ти е близък в този живот?

«Тук май е права», помисли си Пулър.

— Та какво стана с първите заплахи? — попита той.