Ден нула [calibre 1.48.0]

— Какви бяха заплахите?

— Че времето ми изтича, а те ще се погрижат справедливостта да възтържествува.

— Всеки път с точно тези думи?

— Е, не съм сигурен дали използваха точно тези думи — нетърпеливо отвърна Трент. — Но това беше смисълът.

— Те ще се погрижат да възтържествува справедливостта? Това означава повече от един човек, нали така?

— Говореше се в множествено число.

— Мъжки или женски глас?

— Мъжки.

— Получавали ли сте заплахи и преди? — попита Пулър.

— Няколко пъти — каза Трент и хвърли кос поглед към Коул.

— Като сегашните? Същият глас ли беше?

— Онези заплахи не бяха отправени по телефона.

— Ние ги разследвахме и проблемът беше решен — побърза да каже Коул.

Пулър я изгледа продължително, след което отново насочи вниманието си към Трент.

— Добре, ясно — кимна той. — А как мислите, защо ви заплашват?

— Защо си ми довела този човек? — попита Трент и скочи на крака. — Поканих само теб!

— Работим заедно по едно разследване.

— Знам. Вече говорих с Бил Строс. Но какво общо има то с моето положение?

— Сред убитите е и една от твоите служителки, Моли Битнър.

— Не виждам връзката. А и след като е мъртва, тя едва ли е в състояние да ме заплашва.

— Срещали ли сте се с нея някога? — попита Пулър.

— Не си спомням. Дори не съм сигурен в кой офис е работила. Не се занимавам с чиновниците.

Пулър потисна желанието си да забие този фукльо в близката стена.

— Колко офиса имате тук?

— Няколко.

— В неделя през нощта твоите хора са взривявали в близост до местопрестъплението, Роджър — побърза да се намеси Коул. — Защо в неделя и защо през нощта? За подобни дейности би трябвало да имате специално разрешение.

— Откъде да знам, по дяволите? — раздразнено я погледна Трент. — Аз не планирам взривяванията. За това плащам на други.

— Добре, ясно. Кои са тези други?

— Строс трябва да знае.

— Тогава ще поговорим със Строс — отбеляза с равен глас Пулър.

Трент не му обърна внимание.

— Искам да решиш моя случай и това е всичко — обърна се към Коул той.

— Ще го направя, Роджър — каза тя. — Но ако случайно не си забелязал, на главата ми висят и няколко неразкрити убийства.

— Писна ми от хора, които завиждат на успехите ми и ме превръщат в мишена — добави Трент, сякаш не я беше чул. — Това си е чиста завист, но никой не се досеща, че ако не бях аз, Дрейк отдавна нямаше да съществува. Единствено аз предлагам работа в района и тези загубеняци трябва да ми целуват задника!

— Със сигурност животът ви е труден, мистър Трент — отбеляза Пулър.

— А ти очевидно не разбираш какви качества са нужни, за да натрупаш състояние — каза Трент с мрачна физиономия. — Хората като теб се задоволяват с малко, но въпреки това си мислят, че други трябва да им дадат всичко онова, което им липсва. И то без да работят.

— Прав сте, сър — кимна Пулър. — Дори в този момент цяла армия мързеливци в Близкия изток си живеят живота благодарение на вашите данъци.