Френска целувка (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Френска целувка (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Но постепенно стана ясно, че Дик не може или не желае да напише не само великия американски роман, но и въобще каквото и да било. Вместо това той използваше Аликс като отдушник за разочарованията и несполуките си, изчаквайки момента, когато тя се прибираше след занятия, изтощена от двойственото си ежедневие, за да излее върху нея яда си.
Аликс, която прекарваше нощите си в изучаване на американската правна система, усвоявайки нейните принципи на справедливост и равноправие, съвсем не бе настроена да понася това, но Дик упорито продължаваше.
Така караха дълго време. Докато накрая той настоя тя да роди дете. „Ние не сме истинско семейство, й каза тогава, и може би затова нещата между нас не вървят. Ние сме две отделни личности, всяка от които се движи по своя собствена, затворена орбита. Едно дете ще ни обедини и ще ни донесе мир и спокойствие.“
Но вместо това, раждането на Дан разби напълно и бездруго крехките им отношения. То окончателно отчужди двама души, които все по-малко имаха какво да си кажат.
Допълнителната тежест, която бременността стоварваше върху раменете на Алике, я караше да се чувства още по-онеправдана. Дик все още не бе намерил работа, макар да твърдеше, че всеки ден търси. „Нищо няма, разбери, казваше й той, нищо, освен бачкаторска работа.“ Аликс, която продължаваше да стои зад щанда в „Сакс“, с огромно усилие успяваше да премълчи горчивата ирония на положението.
И все пак премълчаваше, защото смяташе, че обича Дик. Съмняваше се, че някога ще срещне друг, който да притежава усет за това какво и се иска и кога. Сигурна бе, че с никого не би могла да повтори сложните, увлекателни разговори, които двамата водеха върху проблемите на световната политика, религията, историята, изкуствата. Той не беше, подобно на любовниците, които бе имала преди него, невежа, когато нещата опираха до отзивчивост и чувствителност — две неща, които бяха от първостепенно значение за нея. Той бе толкова находчив и умен, такъв добър любовник и тъй търпелив и нежен с Дан.
Сега, гледайки снимката от годините на своето детство в Охайо, тя почувства, че очите й овлажняват. Как искаше отново да седи в тази люлка, под прохладната сянка на стария дъб. Тя затвори очи и усети както някога силното, успокояващо присъствие на своя дядо. Почувства топлината на дъха му, с лекия аромат на одеколон и тръпчив мирис на тютюн. Колко се радваше, когато той, смеейки се добродушно, й разрешаваше да натъпче лулата му.
Усещаше неговата енергична жизненост, когато широките му, загрубели от работа длани хващаха въжетата и люлката затреперваше. „Готова ли си, принцесо?“, прошепваше той в ухото й. После идваше ред на мощния тласък и тя политаше към небето.
Защо се бе провалил бракът й? След всичките години, минали оттогава, Аликс не спираше да си задава този въпрос. Във всеки случай, не просто защото бяха спрели да се обичат, както стана с много техни приятели от колежа.
Колко просто щеше да е всичко, мислеше си тя, ако бе открила, че Дик има връзка с друга жена. То е като да видиш хлебарки в апартамента си — нещо, което се случва под път и над път. Човек може просто да вдигне черния флаг и да се бори. Ако я бе лъгал, тя би го приела като една от ямите по житейския друм, на които всеки неминуемо попада от време на време. Всичките й приятели щяха да й съчувстват, да я приемат, тъй да се каже, в своя общ клуб. Тогава би могла да го мрази и да намира увереност в омразата си, знаейки на какво се дължи сегашното и положение.
Но действителността никога не е така проста. Тя си спомни как веднъж през зимата дядо й я заведе за риба на едно замръзнало езеро. Взирайки се през леда, тя бе видяла нещо да се движи отдолу — просто сянка и нищо повече. Като не знаеше какво е то и каква заплаха може да крие, тя изпита неизразима уплаха.
Всъщност Дик никога не й бе изневерявал. Дори и сега, от непрестанните писма, които й пишеше, след като бе отказала да разговаря с него по телефона, тя разбираше, че той продължава да я обича. В тях той я наричаше единствената жена, в която е бил влюбен и която някога ще обича.
Краят на брака й беше като онзи сив ден на замръзналото езеро, когато се взираше под леда със смесица от захлас и ужас. Нещо непознато и загадъчно се движеше в дълбините. Дик просто не можеше да я приеме в нейната нова роля — тя не само бе направила кариера, което само по себе си бе достатъчно лошо за него (Къде остана доброто старо време, пишеше й той, когато винаги можех да те намеря в „Сакс“, приятно ухаеща?), но и бе сторила това в едно предимно мъжко поле на дейност. Ако само си бе избрала някаква друга, по-женствена или поне не изцяло мъжка професия, като да речем учителската или лекарската, той сигурно щеше да й прости амбициите.