Неморално предложение
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Щилиян Карастойков
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Неморално предложение». Краткое содержание книги:
Поради това на Фриц му хрумва откачена идея: той сключва облог, че временна размяна на съпругите би решила всичко!
Мечтателната Оливия трябва да се премести при Оливер в шикозния му апартамент в центъра, а амбициозната Евелин трябва да се нанесе при Щефан в неговата позанемарена къща извън града. На пръв поглед абсурден план, който децата му едва ли биха приели, но Фриц предлага пари. Много, много пари…
И шеметната игра с размяната на партньорите започва, а заплетените ситуации са сякаш предварително заложени.
Веднага получих отново главоболие.
— Много е хубаво — измърморих.
— А какво ще кажеш за огледалото? — попита Евелин.
Огледалото беше поставено косо точно над леглото. Голямо и разкошно, то беше обградено в широка бяла рамка.
— Колко струва? — попитах само.
— Нула цента — засмя се Евелин. — Не го позна, нали? Това е кафявото, гнусно нещо, което висеше в килера ви. Почти го бях приготвила за разпродажбата на Еберхарт, но после прецених, че това парче е нешлифован диамант. Така ми хрумна и идеята да му сковем нова рамка. Господин Какабулке я направи и негова беше идеята да използва широки дъски, към които да закрепи отрязани летвички. Бил видял нещо подобно в едно списание. Голям фен е на списания от типа „направи си сам“, има всички издания от 1970 г. насам. Изглежда страхотно, нали?
— Може да се каже. — В огледалото виждах Евелин и Щефан как лежат на леглото, със загорели от слънцето (солариума) кожи на белите чаршафи…
Затворих вратата зад гърба си. В гадния и мрачен коридор се почувствах по-добре.
— Както виждаш, може да се ремонтира и без пари — рече Евелин. — А и удоволствието е голямо.
— Да, изглежда си права — казах аз.
Беше така изнервящо, че за тъй кратко време Евелин беше успяла да свърши толкова работа, която всъщност беше в моя ресор. В края на краищата, аз бях креативната личност, която не се боеше от работа. Аз бях тази, която умееше да борави с лопата, ножица, трион и бормашина като никоя друга. Аз, а не Евелин. Тя беше тази, която изглеждаше супер и изкарваше много пари — нищо работа! Но това, че тя беше жената, която преобрази ръждясалото ми желязно легло и отвратителното старо огледало, според мен изобщо не беше справедливо. На този свят все трябваше да има поне едно нещо, което да можех да правя по-добре от нея.
— Само не си и помисляй да променяш нещо в моя апартамент. Ясно ли е? — погледна ме строго Евелин. — В моя пентхаус не можеш да пипаш нищо, дори и една възглавничка не давам да преместиш от мястото й, чуваш ли? Смятам, че се разбрахме!
— Жилището ти не е чак толкова перфектно — казах все още в мрачно настроение. — А и за каква възглавница изобщо говориш? Смятам, че няма да навреди, ако там е малко по-уютно.
— Това, че не е в твой стил, не означава, че не е перфектно — каза Евелин. — Аранжирано е в минималистичен стил, с полъх от далечния изток. Не говорим за уют в класическия смисъл на думата. Но затова пък в апартамента ни човек може да се зареди със спокойствие и енергия. Всеки детайл е изпипан. Така че, долу ръцете от концепцията на апартамента ми.
— Добре де — отговорих вяло.
Но тогава се сетих, че вече бях променила някои неща в апартамента й, и усмивката бързо се върна на лицето ми. Не бях оставила и спомен от минималистичния й стил на терасата, ха-ха-ха! Оливер не й ли беше разказал вече? Явно не. Е, в този случай и аз се бях проявила като много креативна личност.
За малко да се изсмея злорадо.
— Но от мен да мине, можеш да се заемеш с терасата — ненадейно заяви Евелин. — Смятам, че има нужда от нещо като японска градина, мисля, че много ще отива на интериора.
— Имаш предвид бонзай дръвчета, декоративни камъчета и чакъл ли? — не можах да се въздържа да не се изкикотя.
— Просто казвам да вземеш под внимание стила ми.
— А да взема ли под внимание и вкуса на Оливер?
— Съкровище, боя се, че той изобщо няма такъв — усмихна се надменно Евелин.
— Напротив, има! — избухнах аз. — Само защото някой не споделя твоя вкус, изобщо не означава, че няма такъв!
— Не съм казала подобно нещо — отвърна Евелин. — На теб например смятам, че ще ти подхожда шведски битов стил, въпреки че на мен изобщо не ми е по вкуса. Но за кухнята ти си представям лек английски полъх. За нея препоръчвам битов стил, но не шведски.
— Кухнята? — побързах да я прекъсна разтревожено.
— … е катастрофална — продължи Евелин невъзмутимо. — Това отвратително, тъмно дъбово дърво, а и ужасния зелен, изкуствен плот. Човек целият се изприщва, дори само докато ползва микровълновата.