Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
Когато се прибрахме вкъщи, двете с нея се качихме обратно в горната стая. За да ми помогне да се успокоя, тя пое ръцете ми в своите и се опита да ми опише какво прави новото ми семейство в момента.
— Затвори очи и си представи следното — тя се приведе така близо до мен, че ресните на воала се полюшваха при всяка нейна дума. — Господарите Лу сигурно са разкошно пременени. Те вече са се запътили към Пууей, придружени от приятелите и роднините си. Водят оркестър, който съобщава на всеки срещнат, че в този ден пътят им принадлежи. — Тя сниши глас. — Но къде е младоженецът? Той чака в Тункоу. Още само два дни и ще го видиш!
Изведнъж се разнесе музика. Сватбарите почти бяха пристигнали. Двете със Снежно цвете се приближихме до прозореца. Разгърнах ресните и погледнах навън. Оркестърът и шествието все още не се виждаха, но ето че по уличката се зададе пратеник, спря на прага ни и връчи на баща ми писмо, написано върху червена хартия, с което се съобщаваше, че новото ми семейство е дошло да ме вземе.
После оркестърът зави покрай ъгъла, последван от голяма тълпа непознати. Щом стигнаха дома ни, настъпи обичайната суматоха. Под съпровода на традиционния смях и закачки гостите на сватбата посипваха оркестъра с вода и бамбукови листенца. Повикаха ме да сляза. За пореден път Снежно цвете пое ръката ми и ме поведе. Чувах песента на женски гласове: „Да отхраниш момиче и да го омъжиш, е като да построиш прекрасен път, по който други ще вървят“.
Излязохме пред къщата и госпожа Уан запозна бъдещите сватове. В този момент, когато моите свекър и свекърва ме зърваха за първи път, трябваше да се покажа в цялата си скромност, затова дори не можех да помоля шепнешком Снежно цвете да ми обрисува външния им вид или пък да разгадае какво впечатление съм им направила. След това родителите ми оглавиха процесията към родовия храм, където щеше да се състои първата от многобройните празнични гощавки. Снежно цвете и други девойки от селото насядаха около мен. Бяха поднесени специални блюда и алкохол. Лицата на сватбарите се зачервиха. Мъжете и стариците започнаха да ме засипват с шеги. В продължение на целия пир пеех жаловити песни, а женският хор отговаряше. Не бях се хранила от седем дни и миризмата на всички тези блюда ме замайваше.
На следващия ден — Деня на чертога на песните — се състоя официален обяд. Ръкоделията ми и книгите за третата утрин бяха изложени на показ под съпровода на още песни, изпълнявани от Снежно цвете, жените и мен самата. Мама и леля ме отведоха до централната маса. Едва ме бяха настанили и свекърва ми ми поднесе купичка супа, приготвена от нея, която символизираше топлия прием в новото ми семейство. Бих дала всичко за няколко кусвания от бульона.
Не виждах лицето на свекърва си през булото, но когато погледнах надолу през ресните и видях златните й лотоси, също така миниатюрни като моите, ме обля прилив на паника. Тя не бе обула специално измайсторените от мен пантофки. И прекрасно разбирах защо. Бродерията на нейните далеч надминаваше най-добрите ми постижения. Бях посрамена. Със сигурност родителите ми бяха посрамени, а семейството на съпруга ми — разочаровано.
В този ужасен миг Снежно цвете отново застана до мен и пое ръката ми. Традицията повеляваше да напусна тържеството и тя ме придружи обратно до дома. Помогна ми да се кача по стълбите, след което свали накитите и сватбената премяна и ми облече нощницата и спалните пантофки. Не продумвах. Мисълта за съвършенството на обувките на свекърва ми ме гризеше отвътре, ала се боях да кажа каквото и да било дори на Снежно цвете. Не исках да разочаровам и нея.
Семейството ми се завърна много късно през нощта. Ако щяха да ми дават някакви наставления за сватбената нощ, това трябваше да стане сега. Щом мама дойде в стаята, Снежно цвете излезе. Майка ми изглеждаше обезпокоена и за секунда си помислих, че идва да ми съобщи, че родителите на съпруга ми са решили да разтрогнат годежа. Тя облегна бастуна си на леглото и приседна до мен.
— Винаги съм те учела, че една истинска дама не позволява в живота й да има грозота — каза тя — и че само чрез болка ще постигнеш красота.
Кимнах сдържано, но вътрешно направо крещях от ужас. Тя непрекъснато повтаряше тези думи, когато стъпалата ми бяха бинтовани. Нима съпружеските задължения в леглото бяха толкова страшни?