Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
После се върнахме у дома и се качихме в женската стая. Седнали една до друга, като се редувахме, записахме песента върху ветрилото. Щом приключихме, аз добавих в цветния гирлянд един лунен сърп, нежен и скромен като самата Красива луна.
Цветната кула предпази нас двете и донесе мир на неспокойния дух на братовчедка ми, но не и успокоение на леля и чичо, които страдаха все така неутешимо. Така е било писано. Ние живеем по милостта на всесилните стихии и не можем да сторим нищо, освен да следваме съдбата си. Това е същността на ин и ян: на света има жени и мъже, тъмнина и светлина, скръб и щастие. Те съществуват в равновесие. Мигът на върховно щастие, каквото бяхме изпитали двете със Снежно цвете в началото на празника „Търсене на разхлада“, бива помитан по най-жесток начин, както стори смъртта на Красива луна. Живеят си двама щастливи хора, като леля и чичо, докато съдбата в един миг не ги превърне в двама страдалци, за които животът е безсмислен и които, след смъртта на баща ми, ще трябва да разчитат на добрината на брат ми да се грижи за тях. Или вземете едно семейство, не особено заможно, като нашето, добавете напрежението от прекалено многото сватби в един дом… Всичко това нарушава равновесието във вселената и боговете възвръщат баланса, като изличават от света едно добро момиче. Няма живот без смърт. Това е истинският смисъл на ин и ян.
Цветният трон
Две години след смъртта на Красива луна косата ми, прибрана на петнайсет, бе сресана в прическа „дракон“, каквато подобава на млада жена, на която предстои скорошна женитба. Семейството на бъдещия ми съпруг проводи още дарове — тъкани, пари за личната ми кесия и накити — обици, пръстени, огърлици, все от сребро и нефрит. Родителите ми получиха също трийсет торби лепкав ориз — достатъчно да изхрани нас и гостите, които щяха да посещават дома ни през следващите дни; и половин прасе, което татко и братята ми нарязаха на парчета и раздадоха на роднините и приятелите в селото — с което и бе официално обявено началото на едномесечните сватбени празненства. Ала най-голямата изненада и радост за татко, а също и свидетелство, че упоритият труд на семейството ми да ме подготви за необикновеното ми бъдеще си бе струвал усилията, бе новият воден бивол. С този едничък дар баща ми се издигна до един от тримата най-преуспели хора в Пууей.
Снежно цвете пристигна у нас за предстоящия месец на седенкуване и песни в горната стая. През тези последни четири седмици, докато довършвах чеиза си, тя ми помагаше по всевъзможни начини и близостта ни нарасна още повече. И двете имахме доста наивни представи за брака, но вярвахме, че нищо не би могло да се доближи до спокойствието, което изпитвахме, когато се намирахме в прегръдките си и усещахме топлината на телата си, мекотата на кожата, нежния аромат на другата. Нищо не би могло да намали любовта, която хранехме една към друга, затова гледахме в бъдещето с увереността, че единствената разлика, която бракът ще внесе, ще бъдат многото нови неща за споделяне. За нас тези последни четири седмици бяха началото на по-дълбоко обвързване. Сега, след десет години близост, отношенията ни бяха на път да преминат на ново, много по-интимно ниво. Когато след две-три години заживеех за постоянно в дома на съпруга си, а Снежно цвете — в новото си семейство в Дзинтиен, щяхме да се виждаме често. Със сигурност мъжете ни, хора високоуважавани и с добро материално положение, щяха да наемат паланкини, за да ни улеснят.
Тъй като нямах посестрими, ние двете, заедно с мама, леля, снаха ми, голямата ми сестра, която бе отново бременна, и няколко неомъжени девойки от селото се събрахме у дома, за да отпразнуваме предстоящата радост. Госпожа Уан също от време на време присъстваше на сбирките ни. Понякога рецитирахме любими наши разкази или пък някоя измежду нас подемаше мелодия, а останалите й пригласяха. Друг път въплъщавахме в песен собствения си живот. Майка ми, която бе доволна от съдбата си, разказа „Приказката за цветарката“, а леля, която все още оплакваше дъщеря си, натъжи всички ни със своята горестна погребална песен.