Снежно цвете и тайното ветрило
- Автор: Си Лиза
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0773-1
- Переводчик: Светлозара Лесева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Снежно цвете и тайното ветрило». Краткое содержание книги:
Изписани върху ветрила и избродирани на кърпички, символите на тази тайна писменост разкриват техните радости, страдания и стремежи.
Именно нюшу свързва две момичета в приятелство, което оставя трайна следа в живота им. В дома на Лилия е донесено ветрило с предложение да се сприятели със Снежно цвете. От този момент нататък двете намират емоционален пристан от всекидневните трудности, доверявайки една на друга най-съкровените си мечти и тайни.
Лилия и Снежно цвете сключват уредени бракове, познават радостта от майчинството, преживяват времена на глад, чума и бунтове, но остават неразривно свързани. Докато едно недоразумение не поставя приятелството им под въпрос.
— Някой от роднините ти ще те доведе — казваше тя.
— Мислиш ли, че свекърва ми ще присъства на твоя месец на седенкуване и песни? — попитах аз.
Това щеше да ме зарадва, защото тогава майката на съпруга ми щеше да ме види с моята лаотун.
— Господарката Лу е много заета. Има много задължения, които ти ще наследиш някой ден.
— Но нали най-после ще се запозная с майка ти, по-голямата ти сестра и… кого още ще поканиш?
Очаквах, че мама и леля също ще участват в сватбените ритуали на Снежно цвете. Дотолкова я чувствах като член на нашето семейство, че си мислех, че ще пожелае да бъдат до нея.
— Леля Уан ще дойде — отговори Снежно цвете.
Сватовницата сигурно щеше да се появи няколко пъти по време на празненствата, както сега. За нея нашата женитба увенчаваше години упорит труд и ознаменуваше времето за окончателното плащане на възнаграждението й. Не би пропуснала случай да покаже на другите жени — майките на възможни клиенти на нейните услуги, великолепните резултати от своята работа.
— Нямам представа какво е планирала майка ми — продължи Снежно цвете. — Ще бъде изненада.
В пълно мълчание сгънахме по още един юрган. Хвърлих поглед към нея и ми се стори, че чертите й са изопнати. За пръв път от много години у мен назря предишната несигурност. Дали Снежно цвете не продължаваше да ме смята за недостойна? Може би й бе неловко да представи майка ми и леля ми пред жените от Тункоу? После се опомних, че става дума за нейната женитба. Всичко трябваше да бъде точно както майка й го искаше. Прибрах един немирен кичур коса зад ухото й.
— Нямам търпение да се запозная със семейството ти. Ще бъде чудесно.
С все още напрегнат вид тя рече:
— Тревожа се, че ще те разочаровам. Разказвала съм ти твърде много за мама и татко…
— И за Тункоу, и за дома ти…
— Как биха могли да отговорят на представите ти?
Засмях се:
— Глупаво е да се тревожиш. Единственото, което си представям, са прекрасните картини, които ми обрисуваха твоите разкази.
Три дни преди сватбата ми започнаха церемониите за Деня за скръб и печал. Мама седна на четвъртото стъпало на стълбата, водеща към горната стая, жените от селото се събраха да чуят жалбите, всички плачеха и се вайкаха съчувствено. Щом с майка ми привършихме риданията и размяната на песни, повторих същото с татко, чичо, леля и братята ми. Може да бях смела, устремила поглед към новия си живот, но тялото и душата ми бяха отмалели от глад, понеже според обичая на невестата й е забранено да се храни през последните десет дни от предсватбените празненства. Дали следваме тази традиция, за да покажем по-голяма скръб при раздялата със семейството си, за да бъдем по-покорни, когато ни отведат в дома на съпруга ни, или за да изглеждаме по-чисти пред него? Как бих могла да зная отговора на този въпрос? Мога да кажа само, че мама, както повечето майки, скри няколко твърдо сварени яйца в женската стая, за да се подкрепя, но те не можеха да ми дадат сили и чувствата ми се притъпяваха с всяко следващо събитие.
На следната сутрин се събудих от нервни тръпки, които разтърсваха тялото ми, но Снежно цвете бе до мен и се опитваше да ме успокои, положила нежната си длан върху бузата ми. Този ден щяха да ме представят на родителите и роднините на съпруга ми и бях толкова изплашена, че не бих могла да хапна нищичко дори и да бе позволено. Снежно цвете ми помогна да облека сватбения костюм, който бях изработила — къса горница без яка, пристегната с колан над дългите панталони. Тя нахлузи на китката ми сребърните гривни, подарени от семейството на годеника ми, след което ми помогна да се накипря с останалите им подаръци — обици, огърлица и игли за коса. Гривните ми подрънкваха, когато се удряха една о друга, а сребърните мъниста, с които бях обшила дрехата си, звънтяха мелодично. Нозете ми бяха обути с червени сватбени пантофки, а на главата си носех разкошен накит, украсен с перлички и сребърни фигурки, които трептяха при всяка моя стъпка, движение на главата или изблик на вълнение. Пред лицето ми се спускаха червени ресни, които образуваха плътен воал. Можех да гледам, без да нарушавам благоприличието само когато сведях поглед.
Снежно цвете ме отведе долу. Това, че не виждах около себе си, не означава, че в тялото ми не бушуваше вихър от чувства. Чувах неравните стъпки на майка ми, тихото шепнене на чичо и леля и стърженето на стола на баща ми, когато се изправи. Заедно със семейството ми отидохме да се поклоним в родовия храм на Пууей, където благодарих на предците ни за живота, който ми бе отреден. През цялото време Снежно цвете бе до рамото ми, насочваше стъпките ми по уличките на селото, шепнеше ми окуражителни слова, напомняше ми да побързам, ако мога, защото скоро щяха да пристигнат роднините на съпруга ми.