Снежно цвете и тайното ветрило

Бях убедена, че целта на разказа на госпожа Уан е да ме подготви за бъдещето в новия ми дом. Възможно бе съпругът ми и семейството му, колкото и почитани и уважавани да бяха в окръга, да вършат противни или дори нечисти неща. Освен това в природата на мъжа, роден под знака на Тигъра, бяха избухливостта, енергичността и импулсивността. Затова той можеше да тръгне срещу порядките на обществото или да се подиграе с традициите, които ни обвързват. (Това не бе толкова ужасно, колкото да е касапин, признавам, ала при все това тези негови черти можеха да бъдат опасни.) Аз, като жена, родена в годината на Коня, можех да му помогна да обуздае тези пориви. Жената Кон никога не бива да се страхува да поеме водачеството и да избави партньора си от беда. За мен именно това бе смисълът на приказката за госпожа Уан. Може да не е била в състояние да накара съпруга си да я послуша, ала чрез благочестивост и добри дела не само го спасила от проклятието, което нечистият живот е щял да му навлече, но и помогнала на цялото си семейство да достигне нирвана. Това е една от малкото поучителни истории с хубав край и ми стана приятно да я чуя в онзи ден от късната есен през месеца на предсватбените празненства.

Ала иначе през този период бях изпълнена със смесени чувства. Тъгувах заради предстоящата раздяла със семейството ми, но, както някога през периода на бинтоването, се стремях да виждам нещата в тяхната пълнота — не само късчето живот, прозиращо през решетките на прозореца, а панорамна гледка като онази, която се разкриваше пред очите ни, когато със Снежно цвете надзъртахме тайно през прозорчето на паланкина на госпожа Уан. Бях убедена, че пред мен се разстила едно ново, по-добро бъдеще. Може би нещо в природата ми ме караше да се чувствам така — конят би се впуснал да преброди света, ако му позволят. Бях щастлива, че ще отида на ново място. Естествено, ще ми се да кажа, че Снежно цвете и аз следвахме природата на зодиакалния си знак точно както хороскопите ни чертаеха, но конете, както и хората, невинаги са покорни. Казваме едно, а вършим друго. Чувстваме едно, а след това сърцата ни поемат в друга посока. Виждаме нещо, но не проумяваме, че наочниците ни пречат. Тъпчем по добре познатия си предпочитан път, но после виждаме път, уличка, река, които ни мамят…