Повелителят на сребърния лък

- Микенската империя е на запад. Нямат нито корабите, нито хората, за да нахлуят на изток.

- Агамемнон е човек с нови амбиции. Това обаче не е най-належащият ми проблем в момента. Тревожа се за морето. Търговският сезон почти приключи, но аз се чудя дали египтяните няма да се опитат да спуснат войски на моя бряг. Това би било чудесно отвличане на вниманието. За да спра тази заплаха, мога да използвам… да видим… десет галери, поне до пролетта.

Кигон се усмихна вътрешно, виждайки промяната в изражението на Златния. Очите на дарданеца се присвиха, а умът му претегляше цената. Не искаше да изгуби приятелството на могъщ цар, но и не желаете да се окаже враг на могъщия Египет. Като търговец, се нуждаеше от достъп до египетските пристанища, за да продава маслата си, медните си съдове и микенските делви. Оттам пък товареше стоки като злато, сол, алабастър и папируси. Кигон се облегна. Знаеше какво мисли Хеликаон. Подобно нападение, с всичките му неудобства, бе много малко вероятно, а даването на галерите и екипажите под наем на Кигон, щеше да му осигури доход през бедните зимни месеци, когато търговията по Великата зеленина беше съвсем слаба.

- Десет няма да ти стигнат, за да спреш едно нашествие - каза внезапно Хеликаон.

- Наел съм и други. Затова и Коланос е тук. Трите му галери сега са част от флотата ми. Има и други капитани, който плават насам за през зимата.

- Ще ти продам десет кораба - продължи Хеликаон. - Те ще са твои, за да правиш с тях каквото поискаш. Ще си ги купя обратно през пролетта на същата цена, стига да не са повредени. Ти сам трябва да си осигуриш платна. Черният кон на Дардания не бива да бъде виждан в никоя война.

- А екипажите?

- Също като микенците, можеш да използваш наемници. Съкровищницата ти ще се погрижи за тях. Сто медника на човек.

- Ами ако не се стигне до битка? Петдесет на човек.

- Десет кораба, с десет екипажа, по сто медника на човек. Хайде стига, приятелю, добре знаеш, че това е честно. Просто не можеш да се сдържиш да не се пазариш.

- Честно? Защо просто не ми свалят ризата от гърба и не ми откраднеш ботушите?

- Тези ботуши ти ги подарих миналата пролет.

Кигон се засмя.

- Така си е. И са направо чудесни. Добре, Хеликаон, съгласен съм на седемдесет на човека. Но само защото си ми симпатичен.

- Колко плащаш на микенците?

- Шестдесет.

Известно време Хеликаон не каза нищо, а лицето му стана като маска, лишено от всякаква емоция. Кигон се прокле мислено. Бе отговорил, без да помисли. Сумата беше вярна, но си оставаше твърде ниска и това бе събудило подозренията на Златния. После Хеликаон привидно се отпусна и сви рамене.

- Приятелите не бива да се карат за подобни неща - каза той. - Нека са седемдесет медника. Ще пратя галерите от Троя.

- Прекрасно! А сега наистина искам да си легна - каза царят. - Дано пътуванията ти са благословени с попътни ветрове и чисто небе.

Докато говореше, Кигон си даде сметка, че всъщност е искрен. Винаги бе харесвал Хеликаон.

Жалко, че тази нощ приятелят му трябваше да умре.