Повелителят на сребърния лък

- Скоро ли? - прошепна Зидантас.

- На върха на стълбите, поне така мисля. Не ги нападай, Вол. Изчакай да видиш какво ще стане.

Те се изкачиха по стъпалата, като се придържаха близо до двамата войни. Малко по-нагоре Аргуриос стигна до върха и внезапно спря. Хеликаон го настигна. Пред тях стояха шестима мъже, всички облечени в кожени нагръдници и с къси мечове в ръце. Не ги нападнаха, изглеждаха объркани и несигурни. Един от тях погледна Аргуриос.

- Отстъпи, братко, работата ни не е с теб.

- С удоволствие бих го сторил, идиот такъв! - извика микенецът. - Но знаеш Закона на пътя. Ако човек върви в компанията на други пътници, е длъжен да се изправи срещу всяка опасност с тях.

- Това е микенски закон за микенски пътници - възрази мъжът.

- Аз съм в компанията на Хеликаон - отсече Аргуриос. - мразя го не по-малко от вас, но ако го нападнете, ще съм длъжен да се бия рамо до рамо с него. Познавате ме и знаете уменията ми. Всички ще измрете.

- Нямаме избор - каза войнът. - Въпрос на чест.

Мечът на Аргуриос изсвистя.

- Тогава умри като човек с чест.

- Чакайте! - намеси се Хеликаон и пристъпи напред. - Не ми се ще да проливаме кръв тук, но ако искате битка, нека решим всичко в двубой. - Той посочи война, стоящ пред Аргуриос. - Ти и аз, микенецо. Или който и да е от другарите ти, когото избереш.

- Аз ще се бия с теб, изчадие! - извика мъжът.

Хеликаон извади меча си.

Войнът вдигна оръжие и нападна. Хеликаон го посрещна и блокира удара, а после заби рамо в гърдите му и го отблъсна. Микенецът отново атакува, опитвайки се да намушка противника си. Хеликаон го спря и контрира с лекота. Нападателят му нямаше опит с меча и се опитваше да компенсира с агресивност, затова той изчака подходящия момент, блокира едно дивашко замахване и сграбчи китката, с която мъжът държеше меча си. После изви крак зад коляното на врага си и го събори. Войнът се стовари тежко по гръб. Мечът на Хеликаон докосна гърлото на поваления.