Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
- С удоволствие ще те изпратя там - каза той.
- Не, няма да е с удоволствие. Спести си лъжите за дубликата, Одисей. Нека двамата с теб сключим договор: Истината! Винаги.
- Това ще е трудно. Тя обикновено е толкова скучна. - После той се ухили и разпери ръце. - Но няма как да откажа на една богиня, така че съм съгласен.
- Искаш ли да ме изпратиш до двореца?
- Не, момиче, уморен съм като куче и копнея само да се увия с някое одеяло до огъня.
- Така е по добре. Както е редно между приятели. Така че лека нощ, Разказвачо.
И с тези думи тя погледна към далечната крепост и с натежало сърце тръгна по стръмната пътека.
10
МЪЖЪТ С ЕДИН САНДАЛ
ДОКАТО ВЪРВЕШЕ БАВНО КЪМ КРЕПОСТНИЯ ГРАД, Хеликаон не можеше да спре да мисли за високата жена, която бе видял, докато Одисей разказваше. Начинът, по който стоеше, съчетаваше елегантност и увереност в съвършена хармония. Очите й посрещнаха неговите с предизвикателство и непокорство. Дори изражението й, когато видя нападателя му, не изразяваше страх. Очите й се присвиха, лицето й стана сурово. Сърцето на Хеликаон заби по-бързо, докато си представяше чертите й. До него Зидантас вървеше мълчаливо, а огромната му покрита с пирони сопа почиваше на рамото му. Аргуриос и Глаукос ги следваха на известно разстояние.
Въпреки множеството запалени лампи по каменната стена, през нощта пътят беше опасен. Падането отляво бе дълго, а пътеката - камениста и неравна. Хеликаон погледна към залива под тях, а сърцето му се изпълни с гордост при вида на изящните извивки на „Ксантос”. Оттук виждаше и далечната мъничка фигура на Одисей. Учителят му бе отишъл до водата и ровеше из пясъка с кинжала си. Хеликаон знаеше какво прави. Беше го виждал често през двете години, прекарани на „Пенелопа”. Одисей оформяше лицето на жена си.
Зад гърба му Глаукос се спъна и измърмори някакво проклятие.
Микенските войни се изненадаха, когато ги покани да се срещнат с царя. Учтивостта му явно бе неочаквана и Аргуриос едва не му благодари. Хеликаон се усмихна при спомена. „Езикът на микенеца сигурно щеше да почернее, помисли си той ако бе промълвил някаква учтив ост.”
Аргуриос се изравни с него и лунната светлина се отрази в сложните релефи върху бронзовите дискове на бронята му.
- Царят приятел ли ти е? - попита той.
- Всички хора със здрав разум са ми приятели, Аргуриос.
Изражението му се вкамени.
- Не ме предизвиквай. Не е умно.
- И защо бих те предизвикал? - отвърна студено Хеликаон. - Всички хора със здрав разум са ми приятели, защото не си търся врагове. Аз съм търговец, а не пират.
Аргуриос го изгледа внимателно.
- Ти си човек, който си е спечелил омразата на цяла Микена. Сигурно разбираш, че когато обявят смъртта ти, в царството ми ще се възцари щастие.
- Не се и съмнявам - отвърна Хеликаон и се спря, за да се извърне към война. - В Микена се радват винаги, когато някой страда или изгуби земите си. Вие сте народ, който се храни от смъртта и чуждото нещастие.
Аргуриос сграбчи дръжката на меча си. За миг Хеликаон очакваше войнът да го предизвика. После микенецът заговори, а гласът му трепереше от едва сдържана ярост:
- Законът на пътя ми забранява да отговоря на тази обида. Повтори я на плажа и ще те убия.
С тези думи той го изпревари и Глаукос се затича, за да го догони. Зидантас се приближи до Хеликаон и въздъхна.
- Каква весела компания си ни избрал - каза той.
- Не аз ги избрах, Вол. Одисей ми предложи да ги взема.
- Защо?
- Вероятно защото някъде напред по пътя ще има микенски убийци, търсещи смъртта ми.
- О, в това има много смисъл - измърмори Зидантас. - Чакат ни убийци и затова Одисей ни предлага да им доведем подкрепления. Нека се върнем на плажа да вземем още мъже.
- Знаеш ли, Вол, в някои отношения ти си същият като микенците. Изобщо не се интересуваш от други култури. Не, няма да слезем обратно. Ще продължим… и ще видим какво ще стане.
- Това място не е подходящо за битка - отбеляза Зидантас. - Една погрешна стъпка и човек ще падне от ръба. А пътят надолу е дълъг.
Хеликаон не отговори. Вместо това ускори крачка, за да не изостава от микенците. Малко по-нагоре пътеката сви наляво. В камъка бяха издялани стъпала. По-нататък пътят се разширяваше. Там имаше няколко пещери, където можеха да се скрият въоръжени мъже.