Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Собственият му баща Анхиз бе убит от такъв човек. И обезобразен. Убиецът бе прерязал гърлото на царя, а след това му беше отрязал и ухото. Така и никой не разбра как е проникнал в двореца. Стражите докладваха, че не са видели никого, макар и един от тях да твърдеше, че му се е мярнала сянка по източната стена. Предположил, че е игра на светлината.
Дори сега, девет години по-късно, Хеликаон все още плащаше на агентите си из градовете и селата на Великата зеленина, който търсеха убиеца и човека, който го беше наел.
Някакво движение привлече вниманието му. Микенците изтегляха галерите си обратно във водата и Хеликаон видя високия Коланос на плажа. Войнът погледна нагоре и очите им се срещнаха.
- Наслаждавай се на деня, Златни! - извика микенецът. - Той ще се помни дълго!
Хеликаон не му обърна внимание, а продължи да гледа екипажите, които се катереха на борда на корабите си. Трите черни галери бяха дълги и тънки, и всяка имаше петдесетима гребци, разположени на горната палуба. На носовете им имаше закрепени обвита с бронз тарани.
Коланос се качи последен и се прехвърли със скок на борда на кораба си. На извития нос на галерата му бяха изрисувани огромни червени очи, които и придаваха демоничен вид.
Гребците се приведоха над греблата, а останалите моряци свалиха мачтите и корабите започнаха да напускат залива. Хеликаон знаеше, че ще причакат „Ксантос” отвън. Галерите бяха по-добре пригодени за битка със свалени мачти. Нещо повече - те искаха той да знае това, иначе щяха да започнат свалянето чак когато излязат далеч от взора му.
Това бе предизвикателство, при това такова, което не можеше да игнорира.
Коланос имаше всички основания да вярва, че денят ще е негов. Микенските галери бяха по-малки и бързи от „Ксантос” и разполагаха с почти три пъти повече бойци.
Но те не познаваха гения на Калкеус, Лудия от Милет.
Слънцето започна да се издига над източните скали, окъпвайки небето в цвят на корал и злато.
Хеликаон слезе на централната палуба и се изкачи на носа, за да огледа плажа и лицата на хората си.
Къде, в името на Хадес, беше Вола?
12
БУРЯТА СЕ РАЗРАЗЯВА
САМО ЧАС ПО-РАНО АНДРОМАХА СЕ КАТЕРЕШЕ по дългата пътека и мислеше за гадателя, предсказал бъдещето й. Одисей бе прав, човекът не се оказа никак забавен. Но как знаеше, че е жрица от Тера? „Може би, помисли си тя, трябваше да извикам онзи войник с единия сандал.” Усмихна се. За да открие какво? Че е син на земеделец от дълбоката провинция, или е женен и има седем ревливи деца? Андромаха се развесели. Разговорът с Одисей беше повече от приятен. Срещата с някой, който е умен и хитър, но също така топъл и забавен, беше като вода за пресъхнало гърло. Умът на Дебелия цар беше като кинжал, но в него нямаше човечност… или поне не такава, каквато Андромаха можеше да усети.
Докато се катереше, осъзна, че мисли за синеокия мъж, когото бяха нападнали. Той точно щеше да я заговори, когато се намеси убиецът. Андромаха се чудеше какво е щял да й каже. Дали някое учтиво приветствие, или просто груба покана за секс на плажа? Сега никога нямаше да разбере.
Когато изкатери каменните стълби, видя кръв по скалата. А прахта точно по ръба на пътеката, водещ към морските дълбини, бе отъпкана. Андромаха не се спря, а продължи към портите на крепостта.
Когато влезе, изкачи стълбището до отредените й покои. Вътре я чакаше слабата тъмнокоса слугиня Полизия. Момичето изглеждаше нервно на светлината на факлите и облекчението и, когато видя Андромаха, бе повече от очевидно. Тя изтича до нея.
- О, къде беше? Умрях от притеснение. Мислех, че са те отвлекли!
- Реших да се разходя до плажа - отвърна жената.
- Не е трябвало. Тази нощ са извършили убийство.
Андромаха кимна.
- Зная. Нима винаги, когато на едно място се съберат мъже, няма убийство, бой или изнасилване?
Полизия се намръщи.
- Не разбирам. След като знаеш това, защо си отишла?
Андромаха отиде до масата и напълни една глинена чаша с разредено вино.