Повелителят на сребърния лък

- Мислех, че тя вече е там.

- Е, тук е. И съчувствам на Хектор. Времето, което прекара при мен, е като цял сезон. В името на боговете, езикът й може да пререже и камък. Изненадан съм, че Приам е избрал подобна вещица за най-големия си син. Трябва да си пиян или упоен, преди да качиш такава кранта на борда си. Така че ще ме спасиш ли от нея?

- Разбира се, приятелю. Макар да бях чувал, че момичето е чаровно и срамежливо.

- Палесте може и да е била. Но тя умря. Сега Хектор ще вземе сестра й Андромаха. А думите „чаровна” и „срамежлива” просто не се връзват с нея. - Кигон се изкикоти. - Била е жрица на Тера. Чувал съм истории за онези жени. Те не обичат мъжете, това поне е сигурно.

- Всички сме чували истории за онези жени - намеси се рязко младият Глаукос. - Ако са верни, би трябвало да ги запечатат живи в тежки сандъци и да ги хвърлят в морето.

Кигон прикри изненадата си при този изблик на микенеца.

- Интересна мисъл - отбеляза той след малко. - Кажи ми, същото ли трябва да се прилага и спрямо мъжете, който търсят удоволствието с други мъже?

- Не говорех за мъже - отвърна Глаукос. - За една добра жена е дълг да получава сексуално удоволствие само от мъжа си и от никой друг.

Кигон сви рамене и не каза нищо. Глаукос беше идиот. Царят насочи отново вниманието си към Хеликаон.

- Чудесен меч си имаш.

Златния извади оръжието, огледа го и му го подаде. Върху подсилената дръжка нямаше украса, но острието бе красиво изработено и със съвършен баланс. Кигон стана, отстъпи замахна два пъти във въздуха.

- Прекрасно. Един от най-добрите, които съм държал.

После огледа ръба на бронзовото острие под светлината на една лампа. Окото му на войн забеляза блясъка. Бронзовите мечове бяха прословути с предателската си природа. Ако станеха твърде меки, се изкривяваха по време на битка. Ако пък ги направиш прекалено твърди, се чупеха при удар. Но този меч изглеждаше различен.

- Изработен е от майстор - каза царят. - Никога преди не съм виждал такъв.

Хеликаон бе твърде умен, за да не разбере какво се очаква от него.

- Радвам се, че ти харесва, приятелю, защото го донесох като подарък за теб - каза той. После извади ножницата от колана си и я подаде на Кигон.

Царят се засмя.

- Ти добре познаваш сърцето на стария войн. Ето! - извика той на Аргуриос. - Боец като теб ще оцени оръжието.

Той хвърли меча във въздуха. Микенецът го хвана с лекота и Кигон забеляза блясъка на задоволство в очите на мъжа, докато преценяваше баланса на острието.

- Съвършен е. - Гласът на Аргуриос издаваше възхищението му.

- Кой знае - промърмори царят, докато прибираше оръжието. - Може да ми се наложи да го използвам скоро. Но сега искам да си почина.

Гостите се поклониха и тръгнаха към вратата.

- А! - извика царят. - Само за момент, Хеликаон.

Аргуриос и Глаукос излязоха. Хеликаон изчака на прага.

Кигон му направи знак да затвори вратата и да се върне.