Повелителят на сребърния лък
- Автор: Гемел Дейвид
- Серия: Troy #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9789547612785
- Переводчик: Симеон Цанев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Повелителят на сребърния лък». Краткое содержание книги:
Усети раздразнение. Независимо от глупавото му желание да спазва отмрели ритуали, Аргуриос си оставаше микенски герой.
Коланос тръгна по пътеката. Близо до върха, когато почти беше стигнал до дворцовите порти, откри петимата мъже, пратени да убият Хеликаон. Бяха полускрити в сенките на една дълбока пещера. Той ги доближи. Едрата фигура на асириеца Хабусас се очерта под луната.
- Няма и следа от него, господарю - каза той.
- Някой минавал ли е оттук?
- Неколцина стражи. Няколко курви.
Коланос се скри в сенките. Хабусас го последва и сниши глас:
- Може би е останал за през нощта.
- Ако го стори, Кигон ще го убие и ще хвърли тялото му на плажа. Да се надяваме, че ще дойде. Искам да видя лицето на копелето, когато му извадя очите с ножа си.
- Някой идва! - прошепна един от мъжете. Коланос се вгледа в мрака. Един войник с коничен шлем и сопа на рамо слизаше откъм двореца.
- Иди да го питаш за Хеликаон - нареди Коланос.
Хабусас извика мъжа и излезе от сенките. Размениха няколко думи и микенецът се върна.
- Казва, че троянецът се е върнал в покоите на царя. Само това знаел.
Коланос се загледа в небето. Оставаше им не повече от час тъмнина.
- Ще почакаме още малко - каза той.
Времето се влачеше. Раздразнението му се увеличаваше. Дали Кигон не бе променил решението си? Дали не се бе отказал от убийството на Хеликаон?
После Хабусас го потупа леко по ръката и посочи пътеката. От дворцовите порти бе излязъл мъж, облечен в тъмна туника, и сега слизаше към плажа.
- Хванете го и дръжте ръцете му - нареди Коланос и изваян ножа си.
Когато човекът се приближи, Хабусас пристъпи напред и препречи пътя. Останалите също наобиколиха изненадания новодошъл и го принудиха да застане пред командира им.
Тъмната коса бе късо подстригана, а лицето под нея - тежко и месесто. Коланос бързо прибра оръжието.
- Откъде взе тази туника? - попита той грубо, разпознавайки златната бродерия около врата и ръкавите. Вместо да отвърне, мъжът се опита да избяга. Хабусас и двама други го задържаха и отново го обърнаха към Коланос.
- Зададох ти въпрос. Отговори ми!
- От троянския принц, господарю!
- Защо ти я е дал?
- Разменихме си дрехите. Аз съм войник на царя. Той искал да изиграе шега на приятелите си, затова ми взе униформата и сопата. Каза, че на сутринта мога да сляза на плажа, за да ми ги върне.
В гърлото на Коланос се надигна горчилка. Той отстъпи и погледна към Хабусас.
- Пратете го на плажа. По прекия път.
Микенците затеглиха борещия се войник към ръба на скалата. В отчаянието си той се опитваше да ги издере. Хабусас го удари два пъти и го зашемети. Коланос се затича и заби кинжала си в гърдите на мъжа, а после го извади с един замах. Смъртно ранен, войникът падна на колене. Микенците бързо го заритаха към ръба. След малко тялото полетя към скалите долу.
Сега небето започваше да изсветлява.
- Стига толкова ножове в мрака - каза Коланос. - Ще го хванем в морето.
Хеликаон стигна до края на пътеката и тръгна по каменистия пясък. Сега беше много уморен, но и въодушевен от това, че е успял да заблуди микенците. Самият Коланос го чакаше в тъмното, заедно с петима от хората си. Това, че очакваха да им е нужна подобна численост, беше огромен комплимент.
Коничният шлем се килна на главата му, защото не бе затегнал каишите, а подсиленият с бронз кожен нагръдник бе прекалено голям и протриваше кожата на раменете му. Чувстваше се тромав, докато вървеше към огъня на „Ксантос”. После каишът на десния му сандал се скъса и той се спъна. Изрита непотребната подметка и продължи.
Повечето от хората му спяха, когато се приближи към огъня. Той свали шлема и разпусна косата си, а после разкопча и нагръдника. Ониакус го видя.
- Когато тръгна, беше по-добре облечен - отбеляза той.
- Утре ни чака дълъг ден, би трябвало да спиш - отвърна Хеликаон, а после тръгна към „Ксантос”. Качи се на задната палуба. Там спяха двама мъже, а трети бдеше над кораба. Хеликаон отвори капака на пода и слезе в мрака долу. Намери сандъка си по-скоро по усет, отколкото с очите си, и вдигна капака. Бръкна вътре и откри с опипване резервната си туника, след което се върна на палубата и свали грубите войнишки дрехи. Когато се преоблече, погледна отново към двореца.
Беше изненадан, че Кигон го е предал. Не че бяха кой знае какви приятели, но търговията помежду им бе доходоносна и за да реши Дебелия цар да участва в убийството му, трябваше да са му предложили огромна сума. Никой пират не можеше да си позволи да подкупи цар - дори Коланос. Не, богатствата сигурно бяха обещани от Агамемнон. Хеликаон не можеше да разбере това. Бе изминала повече от година, откак уби Алектруон, а оттогава не бе сторил нищо да обиди микенския цар. Причината за враждебността на Агамемнон обаче не бе първата му грижа. Истинският въпрос беше на колко още царе по търговския маршрут е обещано съкровище, за да го убият. Колко още пиратски главатари? Или убийци?