Има ли вълк, има и начин

— Този космат месояден футболист, който мисли с мускулите си, ти помогна да се гримираш? — попита Клаудин, макар да знаеше, че Клод бе по-добър улов от глупака, когото описа. Но момчето, направило маска от хартия за Лала, за да я научи как да слага грима си, не беше онзи Клод, когото тя познаваше. Клод, когото тя познаваше, се интересуваше само от линиите на игрището, не от линиите на устните; от щурмовете, не от ружовете; от видовете трева, не от типовете кожа. Може би това се дължеше на пълнолунието? Напрежението от дългото криене? Или може би футболът много му липсваше.

Лала потърка зъбите си, за да провери за следи от червило. За първи път в историята на приятелството им показалецът й остана съвсем чист.

— Е, няма да е космат за дълго.

— Това пък какво означава? — попита Клаудин с чувство на собственост в гласа, което не й убягна. Но към кого? Към брат й? Към най-добрата й приятелка? Или към това, че новините вече не стигаха първо до нея?

— Означава, че сме сключили сделка — обясни Лала и уви деликатните си рамене в черния кашмирен шал. — Клод обеща, че ако аз успея да се науча да се гримирам, ще ми позволи да го подстрижа.

— Наистина ли?

— Да, щом свършим с урока ти по шофиране. Подписахме договор, както си му е редът. — Тя извади един лист хартия от джоба на дънките и й показа подписа на Клод.

— Стига бе! — Клаудин натисна педала на газта. Камионът подскочи напред. — Аааааааа!

— Спри! — изпищя Лала, докато стремително летяха към една метална кофа за боклук отстрани до странноприемницата.

Клаудин скочи на спирачките със силата на някой, който току-що бе осъзнал, че по-големият му брат е влюбен в най-добрата му приятелка. Сприхавият футболист, който си падаше по енергични блондинки, и сериозната брюнетка, която държеше мъжът да бъде джентълмен? „Възможно ли е?“ И тогава — БУМ! Въздушните възглавници се надуха.

Всичко утихна.

— Това стига за днес — измърмори Лала, отлично начервените й устни стояха притиснати в надутата възглавница. — Искаш ли да гледаш подстригването?

Клаудин поклати глава. Беше готова да се озъби на всеки.

Вместо това предпочете да остане скрита във възглавницата с мирис на царевично брашно, докато животът отново добиеше смисъл.