Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
Мелъди се усмихна.
— Ами, може да се каже, че падат от небето. — „А сега ще се подпишеш ли, за бога?“
— Казах ви, че няма да ни каже — каза елфчето на розовите райета.
— Тези пера са от застрашения вид птици Карвър — обяви Кандис. — На всеки четири години те сменят перата си над една отдалечена пещера в Монтана, където живеят мечки. Мелъди, известен орнитолог, е единствената, която знае точното местонахождение на пещерата. — Вероятно според Кандис перата идваха от клисурата, но тя толкова се гордееше с отличителния външен вид на сестра си, че навсякъде го рекламираше като карнавален магазин.
С подновен интерес момичетата зяпнаха Мелъди, а на лицата им се изписа смесица от учудване и съжаление към „читанката“.
Кандис се огледа, а после ги подкани да се приближат. С тих шепот тя им разкри следната тайна:
— Знаете ли, че… — Тя надникна през рамо. — Christian Dior нае Мелъди да събере перата от птицата Карвър за пролетната си колекция?
Те поклатиха глави.
— Ама вие още ли не сте видели колекцията от рокли! — Тонът на Кандис беше подправен с щипка снобизъм и капка възмущение.
Бузите на Мелъди пламнаха, когато момичетата я изгледаха с подновено уважение. Сестра й несъмнено прокарваше политиката си, но коя точно?
— Кристиън предложи петдесет хиляди евро, за да може да се домогне до още десет пера. Изглежда, Тейлър Суифт искала да красят косата й на наградите ЕМИ. Но Мели му каза, че вече му е дала всичко. — Кандис намигна заговорнически. — Шшшт. Всичко, което се е случило в мечата пещера в Монтана, трябва да си остане завинаги в мечата пещера в Монтана. Нали така?
Погъделичкани да бъдат част от тайната, момичетата закимаха през смях.
— Но — изви глас Кандис, като намести очилата си, — ако подпишете петицията ни и обещаете да не казвате на Кристиън, всяка от вас ще получи по едно перце. — Тя погледна към Мелъди за потвърждение.
Мелъди кимна. Вкъщи имаше цяло чекмедже от тях.
Като пищяха от задоволство, едно след друго момичетата надраскаха имената си в последните шест места на листа. След всеки подпис Мелъди изваждаше от косата си по едно маслиненозелено и синьо перце и го подаваше.
— Внимавайте с връхчето — добави тя. — От истинско злато е.
Кандис едва не се разсмя.
— Ще внимаваме — почти едногласно обещаха те. И след като захвърлиха подносите на най-близката маса, се втурнаха към шкафчетата си, защото беше напълно наложително да прекарат известно време пред огледалото.
— Готово! — Мелъди чукна сестра си по ръката, двойно по-доволна, че не бе използвала силата си да убеждава.
Кандис напъха химикалката в кока си тип балерина и заяви:
— Госпожа Стърн-Фигъс се изпарява! — и тогава, подобно на супергерой, който се перчи, тя развърза шлифера и го остави да падне на лепкавия под, разкривайки отдолу официална розова риза с пищна папионка на воали и чифт дънки, навити до бедрата. Тя разви дънките, изхлузи токчетата, извади чифт дамски пантофки от задния джоб и вдигна шлифера. — Напред към кабинета на директора!
Мелъди избухна в смях и се запита дали щеше да притежава самоувереността и свободния дух на Кандис, ако бяха от една кръв. Но това беше без значение — те имаха общ живот. И тя беше благодарна за него.
Кандис и Мелъди минаха стремглаво покрай закръгленичката секретарка право към открехнатата врата на кабинета на Уикс.
— Госпожици! — извика госпожа Сондърс, като свали слушалките. — Петият час започна…
— Няма страшно — отвърна Кандис. — Носим петицията.
— Все едно какво носите. — Секретарката се изправи. — Той е в среща.
— Не ни обръщайте внимание — каза Мелъди.
Госпожа Сондърс започна да примигва, после седна:
— Добре.
— Кълна се, страхотен отбор сме — каза Кандис и хвърли палтото си на един празен стол.
Мелъди погледна клипборда в ръцете на сестра си. Заедно наистина работеха добре.
— Сър? — Кандис почука и после издърпа Мелъди в кабинета на директора. Вътре миришеше на кюфтета и парфюм.
Директорът побърза да затвори един прозорец на екрана на компютъра си и се изправи в стола.
— Вие не трябва ли да сте в час?
— Точно така — каза Кандис с меден глас. — Искахме само да ви дадем това. — Тя приближи бюрото му с толкова увереност, че чак воалите на папионката й подскочиха.