Има ли вълк, има и начин

— Попита всички тук, нали? — Мелъди успяваше някак да вземе на сериозно Кандис въпреки униформата й под мотото „Дългът на ГАЩИ“: бежов шлифер, високи токчета, крака, изящно напръскани със спрей за тен, и очилата й за „четене“. Кандис беше убедена, че стилната й линия „секси парче по ГАЩИ, което излиза със студент по литкане“ добре предава посланието за дълга на ГАЩИ по… гащи. И така беше наистина… когато публиката се състоеше от мъжки индивиди. Женските обаче не бяха така отзивчиви. Мелъди трябваше да упражни цялата сила на волята си, за да не грабне листа и да накара всички да се подпишат. Но беше дала дума.

Часът беше 12.38. Оставаха седем минути, преди звънецът да бие.

— Може би трябва да опитаме в тоалетните — предложи Мелъди.

— Бляк, не! — Кандис потрепери. — Менюто за обяд беше буритос с боб. Сигурно сме изпуснали някой. — Тя сканира периметъра на разделената на зони столова и замърмори под нос. — Зоната без фъстъци — събрах ги. Зоната без глутен — и тях. Зоната без лактоза — да. Зоната без мазнини са анти-РАД, а от Зоната без алергии всички се подписаха. — Тя почука с химикалката по клипборда.

Музиката започна все по-бавно да се разлива — знак, че обедното междучасие беше към края си. Пръстите мачкаха металните кутийки от сода, подметките газеха картонените кутии от мляко. Наоколо им учениците довършваха обяда си, докато Алиша Кийс съвсем на място пееше No One30.

— Може би ако си беше облякла дрехи, момичетата също щяха да се подпишат — сопна й се Мелъди под напрежението.

— Какви ги приказваш? Взех подписи от Франки Щайн, Клео де Нил, Джулия Фелпс, Аби Боминабъл, Спектра Вондергайст…

— Имах предвид нормита — изсъска Мелъди. — Какво ще кажеш за тези? — Шест момичета от девети клас с аспирации да бъдат авангардисти в модата връщаха подносите си.

— Вече казаха не — твърдо отвърна Кандис.

— Опитай пак — настоя Мелъди и си послужи с малка измама.

Кандис замига енергично.

— Извинете — обърна се тя към групичката. — Сигурно вече знаете, че учителката по биология, госпожа Джей, беше…

— Вижте! — каза брюнетката с вълнистите къдрици до раменете и зелените сенки с блясък. Вместо да огледа провокативната „униформа“ на Кандис обаче, тя сочеше Мелъди. — Хубави перца! — а после изпадна във възторг. — Манди, виж как добре стоят в косата й! Ето такива трябва да си намерим. Онези, дето ги купи, приличат на парчета от кожата на боа стриптийзьорка.

Останалите кимнаха в съгласие.

— Тогава иди ти другия път — измърмори под нос Манди.

Така наречените й приятелки се спогледаха и завъртяха очи.

— Извинявай. — Блондинката с плитката отстрани и филцовата шапка на каре дръпна Мелъди за ръкава на раирания пуловер. — Моля те, ще ни кажеш ли откъде взе перата? Обещаваме да не го разгласяваме в мрежите.