Има ли вълк, има и начин
- Автор: Харисън Лийси
- Серия: Monster High #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0874-2
- Переводчик: Кристина Георгиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Има ли вълк, има и начин». Краткое содержание книги:
— А това е…? — Той уви недоядения си сандвич във восъчната хартия и го бутна настрани.
— Петицията за срещата на борда днес — отвърна Мелъди.
Той присви очи объркано.
— В подкрепа на госпожа Джей — добави тя.
— А, да — спомни си той. — Доколкото помня, казах ви, че ми трябват сто подписа, за да…
Кандис размаха клипборда.
— Тук са.
— Намерили сте сто ученици в „Мърстон“ да се застъпят за госпожа Джей?
Кандис кимна гордо.
— Не всички се страхуват от РАД — обясни Мелъди.
— Вярно е, но чувам, че пък тестовете й сеят доста страх и ужас. — Той се разсмя.
— Сър. — Мелъди стисна юмруци. — Трябва да вземете това на сериозно.
Кандис се извърна и изсъска:
— Мели!
— Няма страшно — само с устни каза тя.
Директорът започна да примигва.
— Имаш право.
— Може би някои от родителите се страхуват от промяната, но не и учениците. Ние искаме промяна. И не ни е страх да го заявим — продължи Мелъди.
— Предразсъдъците да се изпаряват! — каза Кандис и му подаде клипборда.
— Хората нямаха търпение да се подпишат — за повече ефект добави Мелъди.
— Така ли? — попита директорът, докато преглеждаше набързо подписите.
Момичетата кимнаха уверено.
Той се подсмихна и ги попита:
— Тогава как ще обясните това? — Той върна клипборда на Кандис и скръсти ръце върху сивия си измачкан костюм. Мелъди зачете през напоеното с аромат на орхидеи рамо на сестра си и ахна. На листа наистина имаше сто имена, но едва дузина от тях бяха истински. Останалите бяха в духа на изтърканите вицове от книгата, която баща й бе получил на партито по случай някакъв празник в офиса.
Има Ръб… Ема Крах… Сю Век… В.Ра.Г. Агентус… Рай Д. Подпора… Мортю Лъх… Тери Аки… Колин Всемобил… Денис Еди Койси… Хал Паницо… Джери Хетрик… Тони Хонорар… Оскар Статуетка… Търкул Надолу… Май Боли… Какдас Тана…
Мелъди не можеше да продължи. Сълзите започнаха да се трупат в очите й и да я щипят. Имената започнаха да се размазват. Замаяна от унижението, победена, тя опита да насочи вниманието си към яворите под прозореца. Но голите им клони засилиха чувството на самота.
— Ти не ги ли провери? — попита тя сестра си.
Кандис въздъхна.
— Сигурно са се страхували да напишат истинските си имена.
— Съжалявам, момичета — искрено каза директорът Уикс. — Знам колко сте се постарали. И, между нас казано, аз също искам нещата тук да се променят. Но трябва да се съобразявам с желанията на борда и…
Мелъди искаше да запуши уши и да закрещи. Защо възрастните толкова се страхуваха да се опълчат? Един пост наистина ли беше по-важен от човечността? Прогресът по-страшен ли беше от застоя? Съвместното съществуване по-ужасяващо от войната? Мелъди ненавиждаше себе си, задето се бе вслушала в думите на онази жена. Ами ако въпреки всичко тя все пак променеше хода на събитията? Не беше ли в това именно смисълът?
— Господин Уикс — прекъсна угодническата му възхвала към борда тя. Той може и да се боеше да използва своя глас, но не и Мелъди. — Настоявам да…
Бип.
Гласът на госпожа Сондърс изпращя по интеркома:
— Каролин Мадън чака на линия едно, сър.
— Извинете ме, момичета — каза той и целият се изопна. — Трябва да приема това обаждане.
— Но…
— Чакайте там — и той вдигна телефона. — Каролин, здравей. Как е Бека?
Непривикнала на отказите, Кандис хвърли едно троснато „Гащи се изпаряват!“ и тръшна вратата на кабинета зад гърба им. После грабна палтото си, измърмори нещо, че не можела да чака чак до колежа, и избяга от училище до края на деня.
Независимо от случилото се обаче Мелъди съвсем не възнамеряваше да се цупи. Беше обещала на жената, че ще опита да не използва силата си, и беше опитала. Но се провали. Затова сега щеше да действа по своя начин.
В останалата част от следобеда тя убеди всички врагове на РАД, които успя да намери, да дойдат на рождения ден на Клаудин. Веднъж като се съберат накуп, щеше да им заповяда да прегърнат всички РАД и да се обединят в една мисия: да върнат госпожа Джей оттам, накъдето смяташе да отпътува.
Джаксън щеше се завърне у дома.
Властната природозащитничка с морскозелените очи трябваше да си тръгне.
Рожденият ден на Клаудин щеше да остане в историята като събитието, обединило всички в Салем.