Бягай и не бързай да се връщаш
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #4
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-342-9
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Бягай и не бързай да се връщаш». Краткое содержание книги:
— Сирил Лоран Тавенио — прочете Данглар, приведен към екрана си. — Трийсет и четири годишен, роден във Вилньов-сюр-Орм. Преди дванайсет години лежал в централния затвор на Перигьо за нанесени телесни повреди. Осемнайсет месеца плюс още два за нападение над надзирател.
Данглар премина на следващата страница и всички протегнаха вратове, за да видят как изглежда CLT — дълго лице с ниско чело, едър нос, доближени очи. Данглар продължи да чете.
— След излизането от затвора безработен в продължение на година, после нощен пазач в гробище за автомобили. Живее в Левалоа, женен, с две деца.
Данглар хвърли въпросителен поглед към Адамсберг.
— Образование? — попита Адамсберг неубедено.
Данглар зачука по клавиатурата.
— Насочен към професионално училище на тринайсетгодишна възраст. Провалил се на изпита за покривен тенекеджия. Напуснал, издържал се от залагания за мачове и от саморъчно сглобени мотопеди, които продавал незаконно. До сбиването, при което едва не убил един от клиентите си, като го цапардосал с мотопеда. Следва кафезът.
— Родители?
— Само майка. Работи в картонажна фабрика в Перигьо.
— Братя, сестри?
— По-голям брат, нощен пазач в Левалоа. Чрез него си намерил тази работа.
— Не прилича много на нашия интелектуалец. Не виждам как Сирил Лоран Тавенио би намерил време и начин да проговори латински.
— Самоук? — предположи един глас.
— Не си представям как някой, който излива гнева си, като мята мотопеди, ще започне да се изразява на старофренски. Би трябвало здравата да се е променил за десет години.
— Тогава какво? — попита Данглар разочаровано.
— Нека двама души отидат да го проверят. Но не ми се вярва да е той.
Данглар остави компютъра си на изчакване и последва Адамсберг в кабинета му.
— Лошо ми се пише — обяви той.
— Какво ти е?
— Имам бълхи.
Адамсберг се изненада. За първи път Данглар, този дискретен и целомъдрен човек, споделяше с него проблем, свързан с личната му хигиена.
— Напръскайте с по една аерозолна опаковка на всеки десет квадратни метра, излезте за два часа, приберете се и проветрете. Действа.
Данглар поклати глава.
— Това са бълхи от Лорион — уточни той.
— Кой е Лорион? — усмихна се Адамсберг. — Снабдител?
— Да му се не види, Рене Лорион, убитият вчера.
— Пардон — каза Адамсберг. — Името му ми изскочи от ума.
— Ами че запишете си го, за бога. Хванах бълхи у Лорион. Започна да ме сърби още вечерта в Бригадата.
— Но аз какво да направя, Данглар? Явно не е бил толкова чистоплътен, колкото изглеждаше. Или ги е хванал в сервиза. Знам ли?
— Господи — раздразнено каза Данглар. — Нали вие сам казахте вчера на екипа, че чумата се предава чрез ухапване от бълхи.
— Аа! — каза Адамсберг, като този път внимателно погледна помощника си. — Разбирам.
— Бавно разбирате тази сутрин.
— Не съм си доспал. Сигурен ли сте, че става дума за бълхи?
— Мога да различа ухапване от бълха и от комар. Изпохапан съм в слабините и под мишниците. Пъпките са големи като нокътя ми. Открих ги едва тази сутрин, нямах време да прегледам децата.
Сега вече Адамсберг осъзна, че Данглар е истински разтревожен.
— Но от какво се боите, драги? Какво става?
— Лорион е умрял от чума, а аз пипнах бълхи в дома му. Имам двайсет и четири часа на разположение, за да реагирам, после ще е късно. И за децата също.
— Мили боже, да не сте се хванали на въдицата? Ако си спомняте, Лорион е бил удушен, а чумата — имитирана.
Адамсберг затвори вратата, примъкна един стол и седна до помощника си.
— Спомням си — каза Данглар. — Но с тази си мания по символите CLT е изпипал нещата до последната подробност, като е пуснал и бълхи в апартамента. Това може да не е съвпадение. В побърканата му глава вероятно става дума за чумни бълхи. И нищо, абсолютно нищо не ми гарантира, че те наистина не са заразени.
— Ако бяха заразени, защо да си прави труда да удушва Лорион?
— Защото иска да го убие лично. Не съм бъзливец, господин комисар. Но не ми се струва забавно да бъда изпохапан от бълхи, пуснати от маниак на тема чума.