Медуза: Мръвка за тигъра
- Автор: Чалкер Джек Лоуренс
- Серия: Четиримата владетели на Диаманта #4
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Аргус
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Медуза: Мръвка за тигъра». Краткое содержание книги:
В последвалата кратка пауза хората наоколо замърмориха гневно.
— Не се съмнявайте, достатъчно силни са да направят това. А пришълците няма да ни защитят. Ако можеха, не биха имали нужда от Владетелите. Именно затова бе създадена нашата организация от сериозни и добронамерени жени и мъже — не да отървем Конфедерацията, която не означава нищо за нас, а да спасим своите светове, домовете си, живота си! Владетелите няма да отстъпят. Решени са на всичко, защото ако пришълците не победят, с тях е свършено. Но ние не знаем почти нищо за тази друга раса. Как можем да разчитаме, че дори да постигне целите си, тя ще продължи да търпи и нас, жителите на Диаманта? Просто нямаме избор! Всяка планета обаче е със свои специфични особености, ето защо трябва да приложим различни похвати. Най-добре е да ги изберат местните организации. Затова ви призовавам да обсъдите всичко помежду си. След не повече от две седмици от групите ще се иска да предложат конкретни действия. Ще обсъдим плановете ви и ще включим подходящите предложения в общия замисъл. Ще победим, защото сме принудени да го направим! С ваша помощ правителството на Медуза, Службата за наблюдение и самата идея за всеобхватен контрол над населението ще бъдат премахнати за по-малко от година.
Записът свърши и настана суматоха. Високата жена едва успя да намали неистовия шум до сърдито мърморене. Накрая кресна:
— Споровете и дискусиите — във всяка група поотделно! Първи да си тръгнат тези, чиито номера започват с четворка, начело с водачите си… след това ония с шестиците! Разотивайте се незабавно!
Хората постояха нерешително още няколко секунди, после посочените за първи разбутаха останалите към изхода. Гълчавата не стихваше. И аз бях доста възбуден от новините. Поне можех да очаквам някакво раздвижване в близко бъдеще. Лесно си представих какви яростни и нескончаеми спорове предстоят в групите на Съпротивата. Все пак нещо ме гризеше отвътре. Наистина ли големите шефове нямаха никакъв план, или просто се опитваха да проверят на какво са способни самозваните бунтовници?
Зърнах за миг сестра 657, после се обърнах към Чин.
— Какво ще кажеш?
Тя вдигна рамене.
— Ами не е за вярване…
— Истина е от първата до последната дума — уверих я искрено. — Знаех всичко това, още преди да ме стоварят на Медуза.
Тя се позамисли.
— Добре де, и какво толкова ни засяга? Изобщо не ми стана ясно що за стока са онези пришълци, а колкото до Конфедерацията… за нас и без това целият Външен свят си е като легенда.
Точно такива разсъждения очаквах и от останалите през следващите дни. Какво друго можеха да измъдрят хора, които дори не се интересуваха от зверовете, щъкащи по планетата им? Нима думата „пришълци“ означаваше нещо смислено за тях? А предположението, че някой някъде би заповядал целият им свят да бъде разпилян на елементарни частици, явно си оставаше безнадеждно абстрактно за техните мозъци.
Единственото, което успях да зърна от обстановката около онзи загадъчен мъж, беше засуканата дървена облицовка — значи той се намираше или на Харон, или на Цербер. Не само аз щях да се досетя — и съратниците ми от Съпротивата щяха да се настроят още по-зле към водачите си. От тези набедени бунтовници за пръв път се искаше да направят нещо значимо, може би дори да заложат живота си… би било истинско чудо, ако не се противят отчаяно.
Време беше да излизаме. Скочих от сандъка и помогнах на Чин да стори същото. Направих само две-три крачки и се шмугнах обратно в машинната зала. Спътничката ми се озърна стресната.