Безбожникът [bg]

— Познаваше ли куртизанката Арела?

— По име и репутация. Аз съм щастлив съпруг, Теламоне. Куртизанките не ме вълнуват.

— Беше ли тя член на твоята фракция?

Мелеагър се засмя, присвил доволно очи. Групата на прозореца се обърна, откъсната от затворническото си шушукане.

— Арела, добри ми лекарю, беше член на всяка фракция. Когато става дума за удоволствия в леглото, между посетителите на Арела имаше демократи, олигарси и дори перси.

— Знаеш ли, че държим Рабин, главният писар на коменданта, в тъмниците долу?

— Всички чухме за това — отвърна Мелеагър.

Теламон погледна картината на отсрещната стена, която изобразяваше меди в разкошни роби, поднасящи дарове на Великия цар. Под тях Всевиждащото око на техния бог гореше над орловите криле.

— Разговаряхме за убийствата — започна Теламон. — Възможно е да са били дело на Кентавъра.

— О, да. Кентавърът вероятно е шпионирал и двете партии. Не е предавал едната партия на другата, а и двете на персите. Но как би могъл един човек да знае тайните и на двете групировки? И второ, убийствата бяха извършвани по всяко време на деня в къщи, градини или на пазара. Мислил съм върху това — убиецът винаги е знаел къде ще се намира жертвата.

— Сякаш е знаел къде ходи всеки от вас, независимо от коя партия е.

Мелеагър кимна в знак на съгласие и почеса главата си.

— А тези на прозореца?

— Аз не съм твой шпионин, Теламоне.

— Не съм казал, че си. Колко от тях посещаваха Арела?

Мелеагър отмести поглед.

— Агис — не. Той не обича никого, освен себе си и детето си. Жена му почина, има малка дъщеря и я пази като зеницата на окото си.

— А другите двама?

Мелеагър задъвка устната си.

— Пелей има слабост към млади момчета и към доста брутални удоволствия. Може би Дион — той е способен правник, натрупал е значително богатство. Роден демагог, водач на тълпата. Обича много жените. По-скоро бих се обзаложил, че той, а не Хезиод посещава Арела. Но има и друго — пръстите на Мелеагър бръснаха ръката на Теламон. — Ще ти кажа нещо, което синът ми не спомена. Когато синът ми се срещнал с Демад в храма на Херакъл, той бил много разтревожен. Непрекъснато повтарял: „Нещо не е наред, никак не е наред!“

— Знаеш ли какво е имал предвид?

— Не, не знам. Синът ми каза, че Демад се държал като човек, който се бои за живота си и не вярва на никого.

— Доверяваше ли ти се Демад, преди да започнат кланетата?

Мелеагър поклати глава.

— А персите?

Олигархът отмести стола си назад.

— Персите владееха Ефес. Аз и партията ми им сътрудничехме, за да поддържаме мира и търговията. Не мисля, че са проронили и сълза над тези ужасни убийства.

— Твоята партия ли е била на власт, когато убийците, наричали се „Кентаври“, били унищожени?