![Островът на изгубените [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/0/ostrovt-na-izgubenite-bg-download.jpg)
Островът на изгубените [bg]
- Автор: де ла Круз Мелисса
- Серия: Наследниците #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-1567-2
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Островът на изгубените [bg]». Краткое содержание книги:
- Да, има.
- Хубаво - рече Иви. - А сега ни кажете какъв е той.
Директорът посочи с трепереща ръка стъклениците, които се бяха строшили.
- Ето там беше антидотът. Вече го няма.
Иви хвърли поглед към Мал, която изглеждаше така, сякаш я бяха ударили. Хвана се за главата и изръмжа силно.
- Хм, Мал? - тихо попита Карлос и я потупа по рамото.
- Махай се, Шаро - сряза го тя.
- Чуй ме. Знам как се прави еликсирът. За да се види мастилото.
Всички насочиха вниманието си към него, включително доктор Фасилие.
- Можеш да правиш магии? - попита Мал. - Но как?
- Не, не, не е магия, просто химия. Нали се сещаш, съмнителни науки - обясни Карлос. - Хайде. Иви, донеси картата.
Те оставиха доктор Фасилие в кабинета му да си гледа на карти „Таро" и после всички последваха Карлос в химическата лаборатория, където той веднага се захвана да вади какви ли не шишета, мензури и прахове от рафтовете.
- Сигурен ли се, че не е магия? - попита Джей с недоверие.
- Сигурен съм. Наука. Същата, на която разчитат и хората.
Карлос смеси няколко капки течност с щипка от някакво прахче... но после се намръщи.
- Чакайте малко, не мога да намеря спойката.
- Кое?
- Реза... сигурно я е откраднал от лабораторията миналата седмица! Той ме мрази. Пфу - по лицето на Карлос се изписа отчаяние. - Съжалявам, Мал. Май все пак няма да успея да помогна. Не и без веществото, което съединява останалите и предизвиква химическата реакция.
- Реза е откраднал нещо от лабораторията, така ли? - попита Джей.
- Сигурно - рече Карлос. - Защото тук го няма.
- Да не е това? - ухили се Джей и извади малка запушена епруветка, пълна с блестяща течност, същата, която по-рано бе показал на Мал.
- Откъде го взе?!
- От раницата на Реза. Обрания крадец - обясни Джей.
Карлос изля няколко капки в мензурата при другите съставки и размеси всичко. От мензурата изплува облаче дим.
- Воала - каза той. - Антидот за невидимо мастило - и изля течността върху картата.
Точно като с магия, Островът на изгубените започна да се появява пред очите им, включително скритите и забранените зони. Появи се и Забранената крепост, страховит замък с островърхи кули и зъбести стени, в единия край на Острова. Точно в средата на Нищото.
20.
Кеят на гоблините
Мал смяташе, че кражбата на епруветката е проява на доста добър късмет, затова си помисли, че може и да успеят да свършат работата. Може да й беше писано да открие Окото на дракона.
- В теб ли е компасът? - попита тя Карлос.
Той кимна. Машината изпиука, сякаш се съгласяваше с него.
Според картата, трябваше да минат покрай селото и да излязат на брега, а оттам една пътека щеше да ги отведе в крепостта.
Тръгнаха начело с Карлос и Джей, зад тях Иви и най-отзад Мал. Тя ги гледаше, докато вървяха. Знаеше, че Джей ще открадне Окото на дракона при първия удобен случай, че Иви се опитва да я накара да я хареса и че Карлос е тръгнал с тях само от любопитство.
Само че това нямаше значение. Някак си четиримата се бяха обединили около една обща цел. Да открият Окото на дракона. И което беше по-хубаво, нямаше да се наложи Мал да влезе в Нищото сам-сама.
Мал си имаше банда крадци.
Нейни собствени слуги.
Това определено беше напредък.
Пъкленият й кроеж, най-големият в историята, вече действаше.
Пътеката, която извеждаше от селото и водеше до брега, първоначално бе равна, но съвсем скоро стана камениста. Мал започна да изостава. Краката я боляха, но тя продължи да върви с мрачно изражение, вече начело на групата и с карта в ръце. Зад себе си чуваше леките стъпки на Иви, тежките на Джей и колебливите на Карлос.
- Хей-хо, хей-хо, да се трудим, да вървим - запя Карлос тихо.
Иви потрепери.
- Недей.
- Какво са ти направили джу... А, да - сети се той. - Извинявай.
- Няма нищо.
- Значи това беше майка ти, а? - попита Иви.
- Единствената и неповторима Круела де Вил, да - отвърна Карлос, заобиколи туфа отровен бръшлян и го показа на останалите, за да ги предупреди. - С еднопосочния билет за град Лудост, който отдавна е използвала.
- Не е толкова зле - каза Иви и се наведе, за да се промуши под ниския клон на един зловещо изкривен дъб. - Поне не прави като майка ми, когато се преструва на вълшебно огледало и ми обяснява, че съм далеч не най-красива на света.
Карлос спря внезапно и двамата с Джей се втренчиха в нея смаяни. Дори Мал се обърна и я изгледа с изненада.
- Така ли? Ама ти си страхотна - рече Джей. - Имам предвид, че не си мой тип, сладурче, но няма как да не знаеш, че си хубава.